Определение № 9310 от 31.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4582/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две молби, подадени от кмета на Община Аксаково и от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез процесуалните им представители, за допълване на решение № 10679 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4582/2023 г. на Върховния административен съд, в частта за разноските, с искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответниците – В. Б. В. и „Вип Сервиз“ ООД, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на двете искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира исканията за допълване на решението в частта му за разноските за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледани по същество са основателни по следните съображения: Със съдебното решение, чието допълване в частта на разноските се претендира, по касационно оспорване на В. Б. В. и „Вип Сервиз“ ООД е обезсилено решение № 144 от 07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2596/2021 г. по описа на Административен съд – Варна в частта, в която са отхвърлени жалбите им, както и искането им за обявяване нищожността на заповед № 784/20.10.2021 г. на кмета на Община Аксаково, извън поземлени имоти с идентификатори 37099.60.69 и 37099.60.121, 37099.58.83, 37099.60.54, 37099.60.119, 37099.61.156, 37099.61.186 и 37099.61.224 по КККР на [населено място] и производството по делото в тази част е прекратено, като в останалата му част решението е оставено в сила. При този изход на делото на кмета на Община Аксаково и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД като ответници в това производство се дължат разноски. Съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по разноските. Претенциите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от искателите са своевременно заявени с депозираните от тях писмени отговори срещу подадената касационна жалба, като по тях липсва произнасяне. Предвид изложеното решение № 10679 от 06.11.2023 г. подлежи на допълване, като в полза на Община Аксаково и на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 100 лева за всеки от тях, които В. Б. В. и „Вип Сервиз“ ООД следва да им заплатят. Възраженията на касационните жалбоподатели и настоящи ответници за недължимост на претендираните разноски са неоснователни. Ответните страни и настоящи искатели – кметът на Община Аксаково и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД са представлявани от надлежно упълномощени юрисконсулти с представени по адм. дело № 2596/2021 г. по описа на Административен съд – Варна пълномощно № 10 от 08.02.2022 г. от кмета на Община Аксаково (стр. 110) за В. Ю. на длъжност главен юрисконсулт, и пълномощно № 1325 от 20.02.2018 г. от изпълнителния директор А. Ц. за Б. Л. на длъжност юрисконсулт (стр. 135). Непредставянето на списък съгласно чл. 80 ГПК от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД не го лишава от правото да му бъдат присъдени направените разноски. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на такъв препятства само възможността да се иска изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, ако те са неправилно определени по размер от съответния съд. В хипотезата, когато съдът поради пропуск изобщо не е присъдил такива, непредставянето на списък не съставлява процесуална пречка за разглеждане на искането за допълване на съдебния акт по чл. 248 ГПК и за произнасяне по отговорността за разноските. Възражението относно размера на претендираните разноски е заявено едва с отговора на исканията по чл. 248 ГПК, а освен това е и неоснователно, тъй като юрисконсултските възнаграждения в размер на 100 лева за всеки от искателите са в минималния размер, определен на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение