Определение № 2127 от 07.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 12/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], срещу определение №759 от 08.07.2024г. по в.гр.д.№664/2023г. на Русенски окръжен съд, ТО, с което на основание чл.248 от ГПК е допълнено постановеното по делото решение №469/08.12.2023г. в частта за разноските, като „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата 1560 лв. разноски за адвокатска защита за въззивното производство. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли същото да бъде отменено и да бъде отхвърлено искането да бъде осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Поддържа, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се възложат на ищеца, а не на главния ответник, искът срещу когото е бил уважен. Ответникът по жалбата Т. К. Х. представя писмен отговор, в който оспорва същата като неоснователна. Ответникът по жалбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Доколкото производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, не следва бъде обсъждано представеното от жалбоподателя изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. С решение №469 от 08.12.2023г. по в.гр.д. №644/2023г. на Русенски окръжен съд, е потвърдено решение №420/6.04.2022г. по гр.д. №2873 по описа за 2021г. на Русенски районен съд, с което “ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на Т. К. Х. сумата от 10 000 лв., частично предявена от общ размер на 14 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.08.2018г. в [населено място] на [улица], ведно със законната лихва върху нея от 13.12.2018г., както и 1755 лв., разноски за производството. В производството са участвали и ЗД „Бул инс“ АД и Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, като ответници по предявените евентуални искове, които не са разгледани предвид уважаването на иска срещу предпочитания ответник. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, е подадена молба за допълване на въззивното решение, с искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. В молбата не е посочено коя от страните молителят счита за задължена да му заплати направените разноски. С обжалваното определение №759 от 08.07.2024г. по в.гр.д.№664/2023г. на Русенски окръжен съд, ТО, въззивният съд на основание чл.248 от ГПК е допълнил постановеното по делото решение №469/08.12.2023г. в частта за разноските, като е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място], да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ сумата 1560 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е неправилно. В постоянната и непротиворечива практика на ВКС, формирана с определение №82/19.02.09г. по ч.т.д.№60/09г. на І т.о. на ВКС, определение №230/28.03.13г. по т.д.№1487/13г. на І т.о. на ВКС, определение №429/08.08.17г. по т.д.№1401/17г. на І т.о. на ВКС, се приема, че при оставяне без разглеждане на евентуален иск следва по аналогия да се прилагат правилата за отговорност за разноски при прекратяване на делото /чл.78, ал.4 от ГПК/. При евентуалното субективно съединяване на исковете всички процесуални действия както по главния, така и по евентуалния иск се развиват в едно производство, като евентуалният ответник има гарантирана от закона възможност да осъществява активна защита, поради което процесуалните му права при уважаване на главния иск и оставяне без разглеждане на евентуалния следва да бъдат приравнени на правата на ответника, по отношение на когото производството е прекратено. С оглед изложеното задължен за разноските е ищецът, предявил оставения без разглеждане евентуален иск, а не предпочитаният ответник, искът срещу когото е бил уважен. Искането за присъждане на разноските е заявено своевременно от ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ с отговора на въззивната жалба, а с молба от 09.11.2023г. ответникът е представил и списък на направените от него разноски по чл.80 от ГПК, с представени към него договор от 28.07.2021г., данъчна фактура и дневно извлечение от банкова сметка. От представените документи се установява, че сдружението е възложило на „Адвокатско дружество Х., Я. и Ц.“ представителство в производството по делото, като за въззивната инстанция е уговорено възнаграждение в общ размер на 1560 лева, което е платено по банков път. Предвид изложеното обжалваното определение на Русенски окръжен съд следва да бъде отменено, а по молбата на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по чл.248 от ГПК въззивното решение следва да бъде допълнено, като Т. К. Х. следва да бъде осъден да заплати на сдружението направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1560 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,