Определение от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г. (ОПРР), чрез пълномощник, против решение № 805/17.04.2024 г. по адм.д. №75/2024 г. на Административен съд - Сливен, с което съдът е отменил негово решение № РД-02-36-126/22.01.2024 г. за определяне на финансова корекция на Община Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че решението съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации относно конкретните спорни факти, без да кредитира относимите факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Сочи, че в мотивите не е изложена никаква конкретика по фактическата обстановка, а само двуяко тълкуване на разпоредбите на ЗОП, без да са анализирани събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда, че административният акт е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и са изложени доводи, че същият не е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от общината жалба да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна такива. Ответникът Община Сливен, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 633, вр. чл. 631 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Сливен е решение №РД-02-36-126/22.01.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция на Община Сливен в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по договор №BG16RFOP001-1.015-0003-C01-D-1 от 27.09.2017 г., сключен между "Пътнически превози" ЕООД като възложител на обществена поръчка и "СОРЛИБХАВИ" ООД като изпълнител. От данните по делото е видно, че процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се развива по сключен административен договор между УО на ОПРР, от една страна, и Община Сливен - бенефициер и „Пътнически превози“ ЕООД - партньор, от друга, процедура чрез директно предоставяне „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020 - Сливен“, за изпълнение на проект „Интегриран градски транспорт, гр. Сливен“. Община Сливен е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по тази процедура и администратор на помощта съгласно чл. 2, т. 2.3 от административния договор, като съгласно чл. 44, ал. 2 се задължава да представи пред УО на ОПРР доказателства за предприетите действия и стартирана процедура за привеждане на договора за обществена услуга с „Пътнически превози“ ЕООД, гр. Сливен в съответствие с изискванията на Регламент №1370/2007 относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт. Възложител на проведената обществена поръчка, предмет на извършената от УО на ОПРР проверка, за която органът е определил финансова корекция с оспореното в производството решение, е партньорът по проекта „Пътнически превози“ ЕООД. Предмет на касационна проверка по настоящото дело е правилността на решението на Административен съд - Сливен, с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на акт за финансова корекция, издаден на Община Сливен, с който е определена финансова корекция върху стойността на допустимите разходи по договор, сключен между възложителя на обществената поръчка „Пътнически превози“ ЕООД - партньор на бенефициера на помощта, и избрания изпълнител. Касационният съдебен състав съобрази, че по аналогичен случай по адм.д. № 11672/2022 г. по описа на ВАС съставът на съда е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по което е образувано дело № С-471/23 г. Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Съдебната практика приема, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и пред същия или пред друг съд на държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. Безпредметно е настоящият съдебен състав да отправя ново преюдициално запитване, защото СЕС вече е сезиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси. Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС с решение по отправеното преюдициално запитване по дело № 471/23 г. на Съда на ЕС. Воден от горното, Върховният административен съд