Определение № 4377 от 15.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4534/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. П. К., срещу определение № 254 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 3111/2022 г. на ВКС, 4-то ГО, постановено в производство по чл. 307 ГПК, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Б. П. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на Върховния касационен съд, IV ГО. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и за необоснованост на обжалваното определение и за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. Излагат се и подробни доводи за неправилност на извода на съда за недопустимост на молбата за отмяна във връзка с поддържаното основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК. Искането е за отмяна на определението и разглеждане по същество на подадената молба за отмяна. Ответните страни „ЕВН България Електроснабдяване“ АД и „Електроразпределение Юг“ ЕАД, вземат становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Б. К. е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД иск по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, сумата от общо 15 080 лв - договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2016 г. до окончателното плащане; иск по чл.86 ЗЗД за сумата 1 208,81 лв. - – лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016 г. и иск по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размер на 15 000 лв. Предявил е и искове против „ЕВН България – Електроразпределение“, сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както следва: чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа на „ЕВН България – Електроразпределение“ АД, сумата от общо 30 170 лв. - договорна неустойка, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.11.2016 г. до окончателното плащане, по чл. 86 от ЗЗД за сумата 2 418,43 лв.– лихва за забава за периода от 12.02.2016 г. до 10.11.2016 г. и по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размер на 15 000 лв. С решение № 229/19.02.2020 г., постановено по г. д. № 2726/2016 г. по описа на ОС – Пловдив, исковете срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общи условия и по чл.86 ЗЗД са уважени частично до размери съответно 15 040 лв. и 1 141,11 лв., а в останалата част тези искове, както и изцяло искът по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение исковете срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД по чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общи условия и по чл.86 ЗЗД са уважени частично до размери съответно 30 070лв. и 2 281,48лв., а в останалата част тези искове, както и изцяло искът по чл. 92, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - са отхвърлени като неоснователни. Това съдебно решение в отхвърлителните му части не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивна проверка е била само осъдителната част на първоинстанционното решение, която е потвърдена с решение № 260013/25.09.2020г. по в.гр.дело № 338/2020г. на Апелативен съд-Пловдив. С решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на Върховния касационен съд, IV ГО, решение № 260 013/ 25.09.2020 г. по гр.д. № 338/ 2020 г. на Апелативен съд – Пловдив е отменено изцяло. Вместо това ВКС е постановил отхвърляне на исковете на Б. К. срещу „Електроразпределение Юг“ЕАД с правна квалификация чл.92, ал.1, изр.1 за сумата 30 070 лева-обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на конкретно посочен обект в [населено място] за периода от 12.11.2013г. до 04.12.2015г. и чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД за сумата 2 281,48 лева - законните лихви върху обезщетението за периода от 12.02.2016г. до 10.11.2016г. С решението на ВКС, на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, „ЕВН България“ Електроснабдяване“ ЕАД е осъдено да плати на Б. К. сумата 4 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на посочения обект в периода от 12.11.2013г. до 04.12.2015г., ведно със законната лихва от 11.11.2016г., както и да му плати, на основание чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, сумата 303,49 лева-законна лихва върху обезщетението за периода от 12.02.2016г. до 10.11.2016г., като искът по чл. 79, във вр. с чл.82 ЗЗД ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 000 лева до 15 040 лева. Производството по гр.д.№3111/22г. по описа на ВКС, 4-то ГО, е образувано по молба на Б. П. К., за отмяна на решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на Върховния касационен съд, IV ГО. Молителят е поддържал, че посоченото решение на ВКС следва да бъде отменено по реда на чл.303, ал.1 т.4 ГПК, тъй като противоречи на постановеното преди него влязло в сила решение № 229 от 19.02.2020г. по гр.дело № 2726/2016г. на ОС-Пловдив, III състав (постановено в хода на производството по същия правен спор), с което при същите правопораждащи претендираното право факти от фактическия състав на нормата на чл.79 ЗЗД, предявените от Б. К. против „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) искове за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размери от по 15 000 лв., са отхвърлени. Поддържал е като основание за отмяна на решението № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на ВКС, IV ГО, и разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка е навел твърдения, че едва с решението си по спора съставът на ВКС е приел, че въззивната инстанция неправилно е квалифицирала исковете като такива по чл.92 ЗЗД, вместо по чл. 79, във вр. с чл.82 ЗЗД. Според молителя тази промяна на квалификацията на спорното право, без даване на указания на страната, представлявала ново обстоятелство, за което той научил след постановяване на решението на ВКС, като по този начин бил лишен от възможността да проведе доказване на исковете си по чл. 79, във вр. с чл. 82 ЗЗД. В тази връзка поддържал, че съставът на ВКС след като не е упражнил правомощията си по чл.293, ал.3 ГПК е извършил процесуални нарушения, които представляват нови обстоятелства, по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, за които молителят научил след обявяване на решението на касационната инстанция от 06.01.2022г. С определение № 254 от 20.09.2022 г. по гр. д. № 3111/2022 г. на ВКС, 4-то ГО, постановено в производство по чл. 307 ГПК, е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Б. П. К. за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на решение № 60229 от 06.01.2022г. по гр.дело № 140/2021г. на Върховния касационен съд, IV ГО. Решаващият състав, за да обоснове този си извод, е посочил, че изложените от молителя в молбата за отмяна твърдения не осъществяват нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК; че твърдяното противоречие между решението на ВКС и първоинстанционното решение, постановено по същото дело от Окръжен съд - Пловдив, не съставлява основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като законът има предвид противоречие между влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, и друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което му противоречи, а не противоречие между постановените съдебни актове в рамките на едно и също производство; че независимо от посочването в молбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените твърдения за допуснати от състава на ВКС процесуални нарушения, за които молителят узнал едва при обявяване на решението, не покриват фактическия състав на нито едно от визираните в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Посочил е и това, че новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната, а в случая молбата не съдържа посочване на такива, а само оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима и се оставя без разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованият може да поиска отмяна на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Константна е практиката на ВКС, че за да е редовна молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят следва да посочи нови обстоятелства и/или нови доказателства - юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на формиране на силата на пресъдено нещо по делото, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на процесуалната небрежност на страната. В случая молителят не сочи такива, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а навежда доводи единствено за допуснати процесуални нарушения от съда. За да е осъществено основанието за отмяна по 303, ал. 1, т. 4 ГПК е необходимо да са налице две влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които взаимно си противоречат. Противоречието между две решения, постановени в рамките на едно и също производство, макар и от различни инстанции, какъвто е настоящият случай, не съставлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като първоинстанционното решение, което е било обжалвано, не е окончателно и не е източник на сила на пресъдено нещо.Що се отнася до частта на първоинстанционното решение, с която при същите правопораждащи претендираното право факти от фактическия състав на нормата на чл.79 ЗЗД, предявените от Б. К. против „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД и „ЕВН Електроразпределение“ ЕАД (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) искове за обезщетяване на неимуществени вреди, по-големи от договорените с ОУ, изразяващи се в хипертонична болест на сърцето, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, често прилошаване, потиснатост, тревожност, безсъние, срам и унижение, в размери от по 15 000 лв., са отхвърлени, то не се твърди, а и не е налице, обективен идентитет по смисъла на чл.303 т.4 ГПК, тъй като искането, отправено до съда е различно от това, което е било предмет на разглеждане в останалата част от производството и по което се е произнесъл ВКС. Формалното позоваване на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, без да се релевират нови обстоятелства и/или доказателства или без да бъде посочено друго влязло в сила решение, между същите страни, на същото основание и за същото искане, на което решението, чиято отмяна се иска, противоречи, не удовлетворява изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като изискване за редовност на молбата. В този смисъл са указанията, дадени в мотивите към т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК Затова, като е приел, че молбата за отмяна е недопустима и е оставил същата без разглеждане, съставът на ВКС е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Разноски на жалбоподателя не се следват, а ответниците по жалбата не са доказали реално сторени такива в настоящото производство. Водим от гореизложеното съдът