Определение № 114 от 10.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2ГПК. Образувано е по частна жалба, изходяща от адв. Цв.П. в качеството й на процесуален представител на [фирма], [населено място], срещу разпореждане от 28.07.2016г. по в. гр. д. № 5191/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение № 1162 от 08.06.2016 г. по посоченото дело. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като въззивното решение не е влязло в сила предвид подадената срещу него касационна жалба. Счита също, че разпореждането е постановено в нарушение нормата на чл.243, ал.1 ГПК, която не допуска предварително изпълнение и срещу обезпечение, ако в следствие на изпълнението на ответника може да се причини непоправима вреда. В тази връзка изтъква, че съдът не е съобразил молбата му от 30.06.2016г., с която е заявил искане в случай, че бъде подадена от насрещната страна молба за предварително изпълнение и за издаване на изпълнителен лист то същата да бъде оставена без уважение, както й, че не е отчетено обстоятелството, че е било допуснато обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху негов собствен недвижим имот. Искането е разпореждането да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен. Ответникът по частната жалба – Ж. Д. С., чрез адв. Ат. Черногорски заявява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето гр. отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С решение № 1162 от 08.06.2016 г. по в. гр. д. № 5191/2015г. Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт е осъдил [фирма] да заплати на Ж. Д. С. на основание чл.92 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД сумата 8000 евро – неустойка по неизпълнен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба. С решението са присъдени и съдебно-деловодни разноски. Против това въззивно решение на 06.07.2016г. е подадена касационна жалба от [фирма]. Още преди подаване на касационната жалба, с молба от 30.06.2016г. [фирма] е поискало от въззивния съд в случай че насрещната страна депозира искане за допускане на предварително изпълнение и издаване на изпълнителен лист, същото да бъде оставено без уважение. На 06.07.2016г. Ж. Д. С. е поискал от съда да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените с решението суми. С обжалваното разпореждане от 28.07.2016г. посочената молба е била уважена като на молителя е бил издаден изпълнителен лист за сумата по решението без да са включени присъдените деловодни разноски. Това разпореждане е издадено на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК. Тази разпоредба предвижда, че на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища без значение дали са влезли в законна сила или не. С оглед на това трябва да се приеме, че самият закон е допуснал предварително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, поради което първият релевиран довод от частния жалбоподател, за неправилност на разпореждането поради това, че въззивното решение не е влязло в сила, е неоснователен. Неоснователен е и вторият довод на жалбоподателя за допуснато нарушение на нормата на чл.243 ал.1 ГПК. Цитираната разпоредба в процесния случай е неприложима. С разпоредбите на чл.242 и следващи до чл.245 ГПК процесуалният закон урежда специални хипотези - по изключение за посочените в чл.242 ГПК две групи вземания се допуска по почин на съда или по изрично искане на ищеца изпълнение на невлязло в сила осъдително първоинстанционно решение. То е различно от незабавното принудително изпълнение на невлезли в сила осъдителни въззивни решения, което следва от чл.404,т.1, пр.2 ГПК, какъвто е и процесният случай. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение