Решение № 14158 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2011 г.

Решение № 14158 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6907/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Св. Георгиева в качеството й на изпълняваща правомощията на директор на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 870/13.04.2011 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, ХХVIII състав, постановено по адм. д. № 505 по описа за 2011 г. на този съд, с което частично е отменен РА. По - конкретно с решението е отменен РА № 031003692/15.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 1005/19.01.2011 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта с която на Йордан Стоянов Йорданов, притежаващ ЕГН: 8907278747 от гр. Велики Преслав, ул. "Любен Каравелов", № 48 е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 733,60 лв., както и лихвите за забава за невнесения в срок данък в размер над 227,59 лв., като вместо това съдът е определил на Йордан Йорданов задължения - данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 733,60 лв. и лихви за забава в размер на 227,59 лева. Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на Йордан Йорданов сумата в размер на 959,50 лева.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно по см. на чл. 209, т. 3 АПК, защото противоречи на материалния закон и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът цитира нормите на чл. 383, ал. 1 и чл. 413 НПК за да мотивира становището си, че административният съд не е имал право автоматично да приема и да цени представеното споразумение, сключено месеци след издаване на процесния ревизионен акт. Спорният въпрос по делото е налице ли са укрити доходи и приходи, относно който липсва произнасяне на съдебния състав. Споразумението е сключено между други страни, без участието на приходните органи.

Административният съд не съобразил ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС, ОС, което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за него. Резултатите от проведеното административно производство не обвързват наказателното производство и в двете посоки. Смисълът на издаване на РА е да послужи за изпълнителен титул във връзка със събиране на данъчните задължения. Съдът допуснал грешка при интерпретиране на установените факти, тъй като в разходната част на касовата наличност на Йордан Йорданов влизат с пазарната си стойност и движими вещи.

Неправилно са присъдени разноски.

Касаторът моли за отмяна на съдебното решение, отхвърляне жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Йордан Стоянов Йорданов я е оспорил с доводи, изложени от адв. Ж. Попова в подробен писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на решението в обжалваната част на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Приходният орган е констатирал обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - налични данни за укрити доходи или приходи, като на Йорданов са връчени по реда на чл. 32 ДОПК уведомление, ИПДПОЗЛ, декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Лицето е изпратило по пощата декларация. След извършеният анализ приходният орган е приел, че сумата в размер на 59 000 лв., представлява разход на ревизираното лице с недоказан произход. Данъчната основа на Йордан Йорданов за 2007 г. е определена в размер на 62 056,65 лв, а дължимият от лицето данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 14 208,59 лева. Върху тази главница е определена лихва в размер на 4 548,91 лева.

По делото е представено влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 20/2011 г. по описа на ОС - Шумен, което съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК има характер на влязла в сила присъда. Според съда от споразумението е видно, че бащата на Йордан - Стоян Йорданов Стоянов е финансирал изцяло сделката по придобиване на процесния недвижим имот, представляващ ап. 1 на ет. 3 в гр. Шумен, комплекс "Южен бряг", което придобиване е извършено посредством лицето Йордан Стоянов Йорданов. Едновременно с горното наказателният съд е постановил и отнемане в полза на държавата на имота.

Административният съд се е мотивирал с факта, че на основание чл. 413 НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за съда по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Доколкото в одобреното споразумение е прието, че не Йордан Йорданов, а Стоян Стоянов реално е направил разходите по закупуване на процесното жилище, то незаконосъобразно органът по приходите е включил сумата от 59 000 лв. в разходната част на баланса на паричните средства на Йорданов за 2007 г.. Поради това съдът е намалил данъчната основа със сумата от 59 000 лв., определяйки я на 3056,65 лева.

Решението в обжалваната част е частично правилно поради следните съображения:

Основният спорен въпрос по делото е дали следва да бъде съобразено, като релевантно писмено доказателство представеното в съдебното производство споразумение, имащо съгласно чл. 383, ал. 1 НПК правните последици на влязла в сила присъда. Вярно е, че споразумението е одобрено след възлагане на процесната ревизия, но това само по себе си не лишава писменото доказателство от присъщата му сила. На основание чл. 413 НПК влязлото в сила споразумение е задължително за административния съд.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 253, ал. 1 НК, за което на Стоян Стоянов е наложено наказание, включва извършването от него през 2007 г. в гр. Шумен на финансова операция, изразяваща се във финансиране на сделка по придобиване на недвижим имот, а именно апартамент, ет. 3 в ж. к. "Южен бряг", на обща стойност 50 860 лв., което придобиване е извършено посредством Йордан Йорданов и със средства, за които знае, че са придобити чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние.

Констатираните при ревизията обстоятелства са, че апартаментът е закупен от Йордан Йорданов, като сумата в размер на 59 000 лв., представлява разход на Йордан Йорданов с недоказан произход.

Настоящият касационен състав счита, че данъчната основа в размер на 62 056,65 лв. трябва да бъде намалена със сумата в размер на 50 860 лв., респективно данъкът по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. да бъде определен върху основа в размер на 11186,65 лева. Така изчисленият дължим данък е в размер на 2687,2 лева. Дължимата лихва върху цитираната главница за периода 01.05.08 г. - 11.10.2010 г. е 833,74 лева.

Касаторът неправилно се позовава в случая на указанията, дадени в ТР № 1/07.05.2009 г. на ВКС, ОС на наказателна колегия, тъй като процесният спор не е на плоскостта на това дали е необходимо данъчното задължение да е установено с ревизионен акт, респективно дали наказателният съд е обвързан от резултатите, с които приключва ревизията. Наказателното производство е завършило с влязло в сила споразумение, пораждащо последиците на влязла в сила присъда. Административният съд законосъобразно се е съобразил със споразумението предвид идентичността на фактическите състави, преценявани при определяне на дължимия данък, поради което съдът не е нарушил процесуални правила, в смисъла, посочен от касатора.

Основателно е обаче оплакването от касационната жалба, според което сумата в размер на 7 820 лв. представлява стойността на движимите вещи, която не се обхваща от стойността, описана в споразумението. Поради това данъчната основа не следва да бъде коригирана в посока надолу и със сумата от 7 820 лева.

Първоинстанционното решение е неправилно в следните части:

1. С която е отменен РА за сумата в размер на 1953,6 лв., представляваща разлика между дължимата главница в размер на 2 687,20 лв. и определената в решението главница от 733,60 лв.;

2. С която е отменен РА за сумата в размер на 606,15 лв., представляваща разлика между дължимата лихва в размер на 833,74 и определената в решението лихва от 227,59 лв.;

3. С която е осъдена Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати на Йордан Стоянов Йорданов с ЕГН: 8907278747 от гр. В. Преслав, ул. "Л. Каравелов", № 48 сумата от 799 лв., представляваща разликата между дължимите съразмерно на уважената част на жалбата разноски в размер на 160 лв. и присъдените с решението разноски от 959 лева.

След отмяна на първоинстанционното решение трябва да бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Йордан Йорданов срещу РА в частта, с която за 2007 г. са определени данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 1953,6 лв. и лихва за забава в размер на 606,15 лева.

В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На л. 16 е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че договореното възнаграждение е внесено на 23.03.2011 г., тоест преди постановяване на първоинстанционното възнаграждение. Поради това заплатената сума за адвокатски хонорар е доказана и правилно е включена в изчисляваните разноски. За първоинстанционното производство в полза на Д "ОУИ" - гр. Варна трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение още в размер на 237,60 лева.

За касационното производство и съразмерно на защитения интерес в полза на Йордан Йорданов трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 140 лева.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на ВАС, VIII отделение