Решение № 2280 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. Р., гр. Русе, чрез адв. И. Пазарджиев срещу решение №1986/24.06.2025 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. № 236/2025 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага възражения за неправилно установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд. В случая СУМПС не било предадено в изпълнение на Заповедта за ПАМ от 15.09.2023 година, тъй като още на 16.08.2023 година (преди издаване на заповедта за изземването му) с нарочна декларация Н. Х. Р. обявил по надлежен ред, че същият СУМПС е изгубен. В този смисъл не било налице основанието за анулиране на резултатите от проведения изпит за правоспособност с протоколи от 11.06.2024 година и 13.06.2024 година поради неизпълнение на задължението за предаване на СУМПС съгласно изискването на заповедта от 15.09.2023 година. 6-месечният срок по чл.157, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) в случая нямало как да тече от датата на връщане на СУМПС-а, тъй като още към 16.08.2023 година била декларирана по надлежен ред неговата загуба, а проведеният изпит за провоспособност бил проведен с протоколи от 11.06.2024 година и 13.06.2024 година, тоест повече от 6 месеца от деклариране на обстоятелството за загубването му и от влизане в сила на заповедта от 15.09.2023 година. Излага подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Моли същият да бъде отменен, а вместо него постановен друг, с който да се отмени Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която се анулират резултатите на Н. Х. Р. от проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно Протокол № 442/11.06.2024 г. и Протокол № 450/ 13.06.2024 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) Русе към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. Претендира разноски задве съдебни инстанции.

Ответникът, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез гл.юрк. Илиева оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред АС гр. Русе е образувано по жалба на Н. Х. Р., [ЕГН]; с постоянен адрес гр. Русе, [улица] със съдебен адрес гр. Русе, [улица], срещу Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), с която се анулират резултатите на Н. Х. Р. от проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно Протокол № 442/11.06.2024 г. и Протокол № 450/ 13.06.2024 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) Русе към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“.

За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването й и правилно приложение на материалния закон.

Страните не спорят по следните факти:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000571/15.09.2023 г. началник група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция“ е наложил на Н. Х. Р. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС (СУМПС), на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП да върне същото. В мотивната част на тази заповед подробно са описани седем наказателни постановления, влезли в сила, като във връзка с тях на Р. са отнети общо 39 контролни точки ,т.е. всички възможни.

На 29.04.2024 г. Р., чрез упълномощен представител е сезирал началника на сектор ПП, ОД МВР Русе със заявление, в което подробно са описани наложените административни наказания на Р. с различни наказателни постановления, потвърдени с влезли в сила съдебни решения, постановени от Районен съд – Русе. Иска се от административния орган да издаде удостоверение, в което да е посочено дали Р. е „лишен от правоспособност поради отнемането на всички контролни точки или му е отнето същото за съответните срокове предвидени в ЗДвП. Същото е необходимо във връзка с възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки или за записване на курсове за придобиване на правоспособност.“.

Сезираният административен орган е издал удостоверение рег. № 108500-9994/07.04.2024 г. (за датата на удостоверението виж докладна записка на л. 71 – удостоверението следва да е издадено през месец май) със следното съдържание: „Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - гр. Русе, издава настоящото на Н. Х. Р., [ЕГН]. в уверение на това, че от извършените на 30.04.2024 г. справки в АИС АНД и АИС БДС е установено следното: Н. Х. Р. е придобил правоспособност за водач на моторни превозни средства от категории: "В” - протокол № 541 от 23.09.2015 г. - ОДМВР РУСЕ. Н. Х. Р. е загубил правоспособност да управлява моторно превозно средство, поради отнемане на всички контролни точки, за което е издадена заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 23-1085-000571 от 15.09.2023 г. по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата. Свидетелството за управление на МПС с № 283658697 след подадена от Р. декларация е със статус ..НЕВАЛИДЕН“, причина ..ИЗГУБЕН(ОТКРАДНАТ)” от 16.08.2023 г.. Р. не е изпълнил задължението и по чл. 157. ал.4 от ЗДвП и не отговаря на изискванията предвиден в чл. 157, ал. 5 от Закона за движението по пътищата. Удостоверението да послужи при възстановяване на правоспособност за управление на МПС и явяване на психоизпит.“

На 13.05.2024 г. Р. е подал собственоръчна декларация (Приложение № 1), че желае да премине теоретично и/или практическо обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В. Р. е декларирал, че отговаря на изискванията към кандидатите, определени в Учебната документация по чл. 153, т. 1 от ЗДвП и в Наредба № 37 и е завършил най-малко основно образование и притежава документ за завършена степен на образование (или удостоверение за завършен гимназиален етап) с pег. № 1235, издадена на 25.07.2011 г. от СУ „Майор Атанас Узунов“. Представена е Справка от 13.05.2024 г. от Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на Р., в която е посочено, че той е допуснат.

По делото е представен Учебен дневник за теоретично обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В за група № 269549 към „Саваков 2010“ ЕООД. Установява се, че в посочената група е записан Р. и теоретичното обучение е проведено в периода 13.05.2024 г. – 24.05.2024 г. като са посочени преподавателите, които са го провели. Приложен е Учебен картон на Р., график на занятията по теоретично обучение и присъствена форма; справка за теоретичните модули. Представено е и Разрешение е № 3221/05.12.2012 г., издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с което на „Саваков 2010“ ЕООД като учебен център е разрешено да извършва обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС на територията на ООАА Русе област. Видно от Карта за успешно преминат вътрешен изпит, на 06.06.2024 г. Р. е преминал вътрешния изпит с общо 95 от 97 възможни точки.

От Протокол № 442/11.06.2024 г. се установява, че Р. е издържал теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, а от Протокол № 450/13.06.2024 г. – издържал е и практическия изпит.

С Докладна записка рег. № 1085р-9601/04.11.2024 г. полицейски инспектор е уведомил началника на сектор ПП, ОД МВР Русе за установен водач на МПС, който е възстановил правоспособност без да отговаря на изискванията, предвидени в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. В докладната записка е посочено кога Р. е придобил и изгубил правоспособност поради отнемане на всички контролни точки; както и че неговото СУМПС [номер] е със статус изгубен/откраднат. Отбелязано е, че в издаденото удостоверение рег.№ 108500-9994/07.04.2024 г. (07.05.2024 г.) изрично е посочено, че Р. не е изпълнил задължението и по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и не отговаря на изискванията предвиден в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Според полицейския инспектор, независимо от неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и не отговаря на изискванията, предвидени в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, Р. е възстановил правоспособност с Протокол № 45013.06.2024 г. за категория „В“, регион ОД МВР Русе. Впоследствие Р. е подал заявление на 04.07.2024 г. като от сектор ПП, ОД МВР Русе е издадено СУМПС [номер] със срок на валидност до 04.07.2024 г. (по данни на докладната записка).

Началникът на ОО АА Русе със Заповед № 16-00-25-5770/2/20.11.2024 г. е възложил на 20.11.2024 г. на двама инспектори, служители на ОО АА, да извършат тематична проверка на учебен център "Саваков 2010" ЕООД като се обхване дейността на учебния център относно спазването изискванията на ЗАП, ЗДвП и Наредба № 37.

Резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол с вх. № 16-00-25-5770/3/21.11.2024 г., като проверката на учебния център обхваща периода 13.05.2024 г. – 15.06.2024 г. Проверени са условията за провеждане на обучението; спазването на организационно-методическите изисквания и други фактори. Установено е, че Р. е представил удостоверението, в което е вписано, че не е изпълнил изискванията на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, но въпреки това е допуснат до изпит за придобиване на правоспособност. Дадено е предписание учебният център да спазва стриктно изискванията за допускане на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП.

Проверяващите служители са представили пред началника на ОО АА Русе изключително подробен доклад с вх. № 16-00-25-5770/4/25.11.2024 г. относно извършената тематична проверка, която им е била възложена. Описана е фактическата обстановка около загубата на правоспособност на Р.; издадената ЗППАМ за налагане на ПАМ по 171, ал. 4 от ЗДвП за изземване на СУМПС; декларация от 16.08.2023 г. от Р. относно притежавания от него СУМПС, че е изгубено/откраднато; удостоверението от МВР, което е вписано наличие на обстоятелство по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП; описание на учебния процес и положените от Н. Р. изпити. Направен е извод, че Р. е допуснат до изпит в нарушение на изискването на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП – без да е върнал СУМПС [номер], като на практика той е в невъзможност да изпълни това изискване. Посочено е още, че не е ясно кой точно трябва да следи за предвидения 6-месечен срок, който има за начало датата, на която е върнато СУМПС. Съдържанието на този доклад, под формата на писмо с изх. № 16-00-25-5770/5/26.11.2024 г. е изпратено до началника на сектор ПП, ОД МВР Русе.

С писмо с изх. № 108500-28231/12.12.2024 г. началникът на сектор ПП, ОД МВР Русе е уведомил началникът на ООАА Русе за необходимостта от предприемане на действия за анулиране на резултатите от изпита, положен от Р. за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

С писмо с изх. № 16-00-25-5770/8/20.01.2025 г. изпълнителният директор на ИААА е отправил запитване до началника на сектор ПП, ОД МВР Русе запитване „…откога започва да тече законоустановения срок (не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството) в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, предвид факта, че СУМПС с № 283658697 е със статус „НЕВАЛИДЕН“, причина - „ИЗГУБЕН(ОТКРАДНАТ)“ от 16.08.2023 г.“. В отговор, с писмо с рег. № 108500-2535/30.01.2025 г. сезираният административен орган е посочил, че срокът по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП започва да тече от датата на връщане на СУМПС, което задължение Р. не е изпълнил до този момент.

С писмо с изх. № 16-00-25-5770/10/04.03.2025 г. изпълнителният директор на ИААА, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е уведомил Р., че започва производство по анулирането на резултатите от успешно положените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“ по чл. 157 от ЗДвП, съгласно Протокол № 442/11.06.2024 г. и Протокол № 450/13.06.2024 г. на ООАА Русе. Посочено е в писмото, че към датата на провеждане на посочените изпити спрямо Р. е в сила ЗППАМ № 23-1085-000571/15.09.2023 г. Посочено е още, че Р. не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и към момента на записване в курс за обучение и явяване на изпити не е отговарял на изискванията предвидени в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Адресатът на писмото е уведомен, че съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, в седемдневен срок, считано от датата на получаване на настоящото съобщение, като страна в административното производство има право да се запознае с документите по преписката (като е посочено мястото) и да изрази становище по тях, да направи писмени искания и възражения във връзка е производството. Р. е предупреден, че ако в определения срок не представи документи, с които да удостовери, че в посочения период е отговарял на условията за допускане до обучение и изпит, на основание чл. 56, т. 2 и т. 3 от Наредба № 38 във връзка с чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, ще бъде издадена заповед за анулиране на неговите резултати от успешно положените изпити за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“.

В резултат на проведеното административно производство, изпълнителният директор на ИААА е постановил Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г. С нея, на основание чл. 56, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 38 във връзка с чл. 16, ал. 3 (действаща до 11.12.2024 г. включително) от Наредба № 37 е наредено анулиране резултатите на Н. Х. Р. от проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване па правоспособност за управление на МПС от категория В съгласно Протокол № 442/11.06.2024 г. и Протокол № 450/13.06.2024 г. на ООАА Русе. Изложени са подробни фактически и правни основания за издаване на заповедта. Посочена е възможността за обжалване. Заповедта е връчена на Н. на 24.03.2025 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 1040 8110BN U.

Така установената от съда фактическа обстановка съответства на анализа на представените доказателства, като не е спорна между страните.

Касационният състав приема за правилни изводите на АС гр. Русе в насока валидност на оспорения административен акт, доколкото същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма. Правилен е изводът на АС гр. Русе, че в хода на процедурата по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Спорът между страните както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция се състои в това: При откраднат/изгубен СУМПС, откога се брои 6-месечния срок по чл. 157, ал. 5 ЗДвП за допускане до изпит за придобиване на правоспособност след загуба на правоспособност поради отнемане на всички контролни точки? Съответно, намира ли приложение хипотезата на чл. 157, ал. 5 ЗДвП в случай на откраднат/изгубен СУМПС? С оглед на тези отговори: Законосъобразно ли е процесното анулиране на резултатите от проведените изпити?

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, защитава тезата, че заповедта за анулиране на проведения изпит е незаконосъобразна, тъй като той е отговарял на всички условия за да бъде допуснат до изпита – изтекъл е 6-месечния срок, предвиден в чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и е преминал необходимото обучение. Счита, че този 6 -месечен срок следва да има за начало датата, на която влиза в сила ЗППАМ за изземване на СУМПС поради отнемане на всички контролни точки. След като е изгубил собственото си свидетелство, той не е в състояние да върне същото, нито може да му бъде издаден дубликат. По тази причина правилно е допуснат до изпит и е положил успешно същия.

Ответникът изразява обратно становище. Счита, че 6-месечния срок не може да започне да тече, по причина, че Р. не е изпълнил изискването на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП - Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. След като жалбоподателят не може да върне СУМПС и след като не може да му бъде издаден дубликат на СУМПС по чл. 160, ал. 1 от ЗДвП (поради отнемане на всички контролни точки и приложението на чл. 160, ал. 3 от ЗДвП), то редът за възстановяване на правоспособността на водач, предвиден в чл. 157, ал. 5 от ЗдвП е неприложим. Ответникът счита, че в този случай е приложим редът, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.

Съдът е приел за правилно и обосновано становището на ответника по първоинстанционната жалба. Аргументирал е като неправилен извода на Р., че след като обективно не може да върне СУМПС, тъй като той е изгубен преди датата на заповедта за изземването му, за него срокът по чл. 157, ал. 5 от ЗДвП следва да тече от датата на влизане в сила на заповедта, с която е обявено изземване на СУМПС. Според състава на АС гр. Русе, видно от съдържанието на посочената норма, изискването за връщане на СУМПС е императивно и не може да бъде допуснато наличието на това изискване да бъде пренебрегнато.

Касационният състав прави следните изводи относно приложението на материалния закон:

1.За да управлява МПС водачът трябва да притежава правоспособност и СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), като последното се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП)€ СУМПС удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. По силата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление".

2.Съгласно чл. 157, ал. 5 с.з. лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По аргумент от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба № I-157/2002 г./Наредбата), СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. В конкретната хипотеза сме в ситуация на възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки. Ето защо СУМПС-а се връща/изземва и след полагане на изпит за правоспособност се издава нов СУМПС.

3.Съгласно чл. 14, ал. 1 Наредба № I-157/2002 г., възстановяването на правоспособността е възможно само чрез полагане на изпит за придобиване на такава, като в този случай на водача не се връща първоначално издаденото свидетелство, а се издава ново, което удостоверява обстоятелството, че лицето е правоспособен водач.

4.При тази нормативна регламентация, разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Текстът вменява задължението за връщане на СУМПС от водач, на когото са отнети контролните точки поради загубване на придобитата правоспособност, като при неизпълнение същото се изземва по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП.

5.В случая обаче Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000571/15.09.2023 г. на началник група към ОД МВР, сектор „Пътна полиция“, с която на Н. Х. Р. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с която се постановява изземване на свидетелство за управление на водач на МПС (СУМПС) след отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал.4 от същия н.а., е с дата 15.09.2023 година. Датата на деклариране на обстоятелството по изгубване на СУМПС от същия водач предхожда датата на издаване на заповедта. Видно от Декларация на л. 93 по делото, декларацията е нарочно входирана в ОДМВР гр. Русе на 16.08.2023 година – т.е. преди датата на издаване на заповедта от 15.09.2023г. Декларираното изгубване на СУМПС на 16.08.2023 година не дава обективна възможност на Н. Х. Р. да върне същия СУМПС в изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000571/15.09.2023г. за изземване на същия СУМПС.

6.Неправилно в оспорената Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е направено отбелязване, че декларацията със статус на СУМПС „изгубен/откраднат“ е с дата 16.08.2024 година, т.е. след датата на издаване на заповедта от 15.09.2023г. за изземване на същия СУМПС. Т.е. за да анулира резултата от проведените изпити, административният орган изрично е изписал, че Н. Х. Р. не е изпълнил задължението си по Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000571/15.09.2023г. за предаване на СУМПС поради изчерпване на контролните точки. Реално това изпълнение на това задължение е било обективно невъзможно, тъй като още на 16.08.2023 година Н. Х. Р. е декларирал по надлежен ред изгубването на СУМПС, обстоятелство явяващо се обективна пречка за връщането му в изпълнението на последваща декларираното изгубване заповед.

7.Неоснователно е и възражението на органа за приложение на чл. 158 ЗДвП: Еднопосочна е практиката на ВАС в следната насока:

Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Институтът на „придобиване на правоспособност“ следва да се разграничава от този на „възстановяване на контролни точки“. Напълно неоснователно е възражението на органа, възприето и от първоинстанционния съд, че в конкретната хипотеза е приложима хипотезата на чл. 158, ал.1, т.2 ЗДвП. Придобиване на правоспособност след изгубване на контролните точки се урежда в чл. 157, ал.5 ЗДвП, а възстановяването на контролни точки е по реда на чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1/4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че „възстановяване на контролните точки“ е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 ЗДвП), когато водача губи правоспособност въобще. В последната хипотеза, тъй като водачът губи придобитата правоспособност, възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 с. з – тоест с полагане на изпит за придобиване на правоспособност, но не и посредством някой от способите за възстановяне на частично отнети контролни точки по чл. 158 от ЗДвП. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата; но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. В тази насока практиката на ВАС е еднопосочна и категорична. Смесването на двата института: „придобиване на правоспособност след отнемане на всички контролни точки и загубването й поради това“ и „възстановяване на отнети контролни точки в хипотеза на съществуваща правоспособност на водача“ е в нарушение на закона.

8.В конкретната хипотеза водачът е загубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки. Единствената възможност за придобиване на тази правоспособност е по реда на чл. 157, ал.5 ЗДвП след изпит за придобиване на правоспособност. Ако се приеме, че 6-месечният срок по чл. 157, ал.5 ЗДвП във всички житейски ситуации тече от връщане на СУМПС на органите на МВР, то по този начин се закрепва извода, че при изгубен или откраднат СУМПС водач загубил правоспособност поради изчерпване на контролни точки никога не би могъл да възстанови тази правоспособност, тъй като няма откога да се брои 6 месечния срок (обективно изгубеният СУМПС не може да се върне). Такова дискриминационно решение ЗДвП не въвежда. Ето защо, касационният състав на ВАС приема, че изписаният 6-месечен срок от датата на връщане на СУМПС е неприложим в хипотеза на декларирано изгубване на същия СУМПС преди датата на издаване на заповедта по чл. 171, т.4 ЗДвП предвид неизпълнимостта на заповедта в тази част при обективни обстоятелства. Тъй като декларираното обстоятелство по изгубване на СУМПС е преди датата на издаване на заповедта за изземването му, 6-месечният срок по чл. 157, ал. 5 ЗДвП следва да се брои от датата на влизане на заповедта в сила.

9. Към м.05.2024 година, когато Р. е допуснат до изпит за правоспособност, както и към 11.06.2024 година и 13.06.2024 година, когато той е положил и издържал изпитите за правоспособност, соченият 6-месечен срок е бил изтекъл, поради което и извършеното анулиране на резултатите е проведените изпити е без правно основание.

10. Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ постановява анулиране на резултатите на Н. Х. Р. от проведените теоретичен и практически изпит за възстановяване на правоспособност за управление на МПС от категория В, съгласно Протокол № 442/11.06.2024 г. и Протокол № 450/ 13.06.2024 г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) Русе към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ на две правни основания: чл. 56, ал.1, т.2 и т.3 от НАРЕДБА № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити.

Съгласно чл. 56, ал.1, т.2 от същата Наредба: Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато: кандидатът се е явил на изпит в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, наложено по съдебен или административен ред, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето с принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, букви "а", "б", "г", "д", "е" и "ж" от Закона за движението по пътищата или с мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс. В случая изписвайки фактическата обосновка на заповедта, органът не посочва коя от хипотезите на чл. 56, ал.1, т.2 от същата Наредба има предвид. Прегледът на преписката не обосновава извод за осъществяване на нито една хипотеза на т.2, тъй като цитираната от органа Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000571/15.09.2023г. за изземване на СУМПС поради изчерпване на контролните точки не попада в нито една от хипотезите на същата точка.

Съгласно чл. 56, ал.1, т.3 от същата Наредба: Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице анулира резултата от теоретичния и/или практическия изпит, когато: кандидатът не е отговарял на изискванията за допускане до изпит. Административният орган посочва фактически основания за тази хипотеза, като заявява, че към момента на допускане до изпита за Ремзиев не е изтекъл 6-месечния срок от връщане на СУМПС-а, но реално неправилно изписва в заповедта, че декларираното обстоятелство „изгубен“ за СУМПС е с дата 16.08.2024 година, поради което и към датите на проведения изпит от 11.06.2024 година и 13.06.2024 година не е изтекъл 6-месечния срок по чл. 157, ал.5 ЗДвП. От гореизложената фактическа и правна обстановка се установява, че декларираното обстоятелство по изгубване на СУМПС е с дата 16.08.2023 година (а не 16.08.2024 година), т.е. преди издаване на заповедта от 15.09.2023 година, поради което и 6-месечният срок по чл. 157, ал.5 ЗДвП е изтекъл към датата на допускане на Резмиев до изпит/до датата на провеждането му – м.05-м.06.2024 година.

Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Заповед № РД-01-253/20.03.2025 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Същата е издадена при неправилно установена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Не са осъществени фактически и правни основания за анулиране на изпитите на Р..

Предвидизхода на спора, на касатора се дължат разноски по делото в размер на 70 лева държавна такса за касационна инстанция; 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лева държавна такса за първа инстанция, или общо 1080 лева разноски за две съдебни инстанции, представляващи 552, 20 евро.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на ВАС