Определение № 27 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4784/2018 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 22414 от 19.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 10979/2018 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение № 427389 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 77974/2015 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба по чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 74480 от 27.03.2017 г. по гр. д. № 77974/2015 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлена молба на В. С. за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу К. Д. С.. Частна касационна жалба вх. № 150922 от 19.11.2018 г. срещу определението на Софийски градски съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от В. Й. С. от [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 17, ал. 6 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) съдебното производство по дела, образувани по искания за защита по този закон е двуинстанционно, като решението на въззивния окръжен съд е окончателно. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. чл. 17, ал. 6 ЗЗДН – решението на Софийски районен съд, постановено в производство по чл. 8 и сл. ЗЗДН не подлежи на касационно обжалване, поради което и постановеното по делото въззивно определение по чл. 66, ал.1 ГПК е изключено от касационен контрол. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение