Определение № 50 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2916/2019 г.

Подадена е молба от Й. Н. Т. за връщане на сумата 1 500 лв., внесена от него като обезпечение по чл. 309 във вр. с чл. 282, ал.2-6 ГПК, която сума да бъде преведена по сметката, от която е направен превода на сумата към ВКС. Ответната страна С. Н. Й. не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 211 от 01.11.2019 г. по гр.д. № 2916/2019 г. на ВКС, І г.о., на основание чл. 309 ГПК е спряно изпълнението на влязлото в сила решение № 1582 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 9040/2017 г. на Бургаския окръжен съд по молба на Й. Н. Т., след като е направена констатация, че молителят е внесъл по специалната сметка на ВКС определеното обезпечение в размер на 1 500 лв. С решение № 4 от 26.02.2020 г. молбата на Й. Н. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 1582 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 9040/2017 г. на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна, която не е взела становище. Не е представила доказателства в срока по чл. 282, ал.4 ГПК да е предявила иск за вреди от забавеното изпълнение на влязлото в сила решение и не е възразила срещу искането на молителя внесеното от него обезпечение да му бъде върнато. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 282, ал.4 ГПК, поради което внесената като обезпечение сума следва да бъде върната на вносителя. Водим от гореизложеното съдът