Определение № 99 от 21.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3379/2018 г.

следното: Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 4443/16.05.2019 г., подадена от Л. Д. Л.. Д. Й. Г. и Г. В. Д., чрез адв. М. Б., срещу Определение № 220 от 07.05.2019 г., постановено по гр.д. № 3379/2018 г. на ВКС. II г. о.. с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 454/26.02.2018 г. по в.гр.д. № 2826/2017 г. на АС-София, и Д. Й. Г., Л. Д. Л. и Г. В. Д. са осъдени да заплатят на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр.София сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/, разноски по делото за касационната инстанция. В молбата се правят оплаквания, че обжалваното определение в частта за разноските е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде изменено. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г. о., установи следното: Молбата е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. В молбата се прави възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, което следва да бъде намалено до 300 лв., тъй като ответникът по касация „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр.София е юридическо лице с едноличен собственик на капитала - Столична община. При условията на евентуалност, същото възражение за прекомерност се прави на основание чл. 78. ал. 5 ГПК до минималния размер на възнаграждението по Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като по делото не е извършено процесуално представителство и същото не е с фактическа и правна сложност. Ответника по молбата "Водоснабдяване и Канализация“, ЕАД, София, чрез пълномощника си адвокат А. К., в писменото становище по същата, моли да се остави без уважение искането на молителите, тъй като не са налице основанията за присъждане на възнаграждение по член 78,ал.8 ГПК и в размерите, предвидени в тази разпоредба за молителя, както и е неоснователно искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Направеното на първо място в молбата искане за намаляване на присъденото възнаграждение, поради прекомерност на основание член 78,ал.8 ГПК вр. с чл.37,ал.1 от Закона за правната помощ, е неоснователно. Молителите, в качеството си на трето лице помагач дължат разноските, които са причинили със своите процесуални действия, тъй като в настоящия случай, подадената от тях касационна жалба не е била допусната до касационно обжалване /чл. 78, ал. 10 вр. ал. 3 ГПК/. Съгласно предвиденото в разпоредбата на член 78,ал.8 ГПК в полза на юридическите лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Видно от данните по делото, ответника по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация"ЕАД,гр.София е било представлявано от адвокат А. К./адвокатско дружество"Г.Т. и Ко“/, като с приложения писмен отговор на жалбата, с който е поискано присъждане на направените разноски за касационната инстанция, е приложен списък за разноски по член 80 ГПК и споразумение за предоставяне на правни услуги от 26.09.2016г.Следователно, не е налице хипотезата, предвидена в член 78,ал.8 ГПК, на която молителите се позовават. На второ място в молбата, при условията на евентуалност се прави възражението за прекомерност, с искане за намаляване на присъденото възнаграждение за процесуално представително на ответното дружество, при съобразяване на същото с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, действително извършената работа на представителя в производството по делото и неговата сложност. Размерът на договореното адвокатско възнаграждение, което е изплатено с банков превод, съгласно приложената фактура с отговора на касационната жалба, което включва, съгласно посоченото в споразумението за предоставяне на правни услуги, процесуално представителство и пред ВКС, може да бъде намален съгласно член 78,ал.5 ГПК, при наличие на прекомерност, на каквато се позовават молителите. Договореното в настоящия случай възнаграждение, следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, също така и с характера на заявения ревандикационен иск,с оглед разпоредбата на член 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно посочената в исковата молба цена на иска в размер на 58220,90 лева, както и с разпоредбата на член 78,ал.5 ГПК вр. с член 36 ЗА, поради което искането е основателно и възнаграждението следва да се намали до 2 276.60 лева. Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд: