Определение № 260 от 05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 452/2012 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№ 1713/23.02.2012г. от П. Б. Х. за отмяна на решение на Окръжен съд-Търговище,постановено на 30.06.2011г. по гр.д.№57/2011г. и потвърденото с него решение №12/13.01.2011г.,постановено по гр.д.№1511/2010г. по описа на Районен съд-Търговище,в която се поддържа,че е налице основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК и молба вх.№3053/30.03.2012г. от П. Б. Х. за отмяна на същите решения,в която се поддържа,че е налице основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответниците по молбата И. Д. Р. и Р. Д. И. изразяват становище,че молбата с вх.№1713/23.02.2012г. е недопустима, тъй като молителят е знаел за завещанието още при неговото написване и дори самият той го е диктувал на завещателката. По отношение на молба с вх.№3053/30.03.2012г. излагат доводи,че изложените в нея обстоятелства са неотносими към спора. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна,приема следното: С определение №898/14.10.2011г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по гр.д.№856/2011г. не е допуснато касационно обжалване на решение 86/30.06.2011г.,постановено по гр.д.№57/2011г. от Окръжен съд-Търговище. Решението,чиято отмяна се иска,следователно е влязло в сила на 14.10.2011г. В молба вх.№1713/23.02.2012г. се твърди,че молителят е открил ново писмено доказателство,имащо значение за изхода на спора /саморъчно завещание от 16.02.1996г./ на 18.02.2012г. при преместване на стар бюфет, като за установяване на обстоятелствата,при които е станало откриването на доказателството и датата,на която поддържа,че същото е било открито, моли да бъде дадена възможност за довеждане на свидетел. Искане за събиране на гласни доказателства за установяване на момента на узнаване за съществуването на завещанието са поискали и ответниците по молбата. Настоящият състав приема,че следва да бъда дадена възможност на страните да водят поисканите свидетели за установяване момента,в който молителят е узнал за съществуването и съдържанието на саморъчното завещание,съставено от И. Й. В.,като по допустимостта на молбата ще се произнесе след провеждане на откритото съдебно заседание. В молба с вх.№3053/30.03.2012г. се твърди,че по надлежния съдебен ред е установена неистинност на показанията на разпитания в производството по делото свидетел А. С. И.-с одобрено от съда по реда на чл.382,ал.7 НПК споразумение по н.о.х.д.№20/2012г. по описа на Районен съд-Търговище на същия е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 6 месеца,чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години за това,че като свидетел по гр.д.№1511/2010г. по описа на Търговищкия районен съд устно съзнателно е потвърдил неистина-че не е присъствал и не се е подписал като свидетел на предварителен договор от 14.02.1992г.,с което е осъществен състав на престъпление по чл.290,ал.1 НК. Споразумението е одобрено на 17.01.2012г. Молбата за отмяна с вх.№ 3053 е подадена в предвидения в чл.305,ал.1,т.2 ГПК тримесечен срок срещу влязъл в сила съдебен акт, разрешаващ по същество спора между страните за наличието на съсобственост и делбените им права от имотите,предмет на делбата, от надлежно легитимирана страна,поради което следва да бъде допусната до разглеждане,като наведените от ответниците доводи за неотносимост на сочените в молбата за отмяна обстоятелства касаят основателността на молбата ,а не нейната допустимост,поради което в производството по чл.307 ГПК не следва да бъдат обсъждани. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение