Определение № 105 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 103/2012 г.

Производството е по член 274 ,ал.3,т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба,подадена от И.-О. Р.,чрез пълномощника му адвокат М. К.,против определение№52/13.01.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.ч.гр.д.№1169/2011г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определението на Русенския районен съд от 30.09.2011г. по гр.д.№6871/2011г. в частта,с която производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Е. Й. И. и М. В. Е.. В изложението си по член 284 ал.3,т.1 на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,инкорпорирано в първата част от частната касационна жалба,касаторът заявява/цитирам/: „Позовавайки се на ал.4 от член 274 ГПК,считам,че са налице предпоставките на член 280 ал.1 от същия закон,тъй като в атакуваното от нас определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос/искът по член 13 от ЗЗД/,както и по съществен процесуалноправен въпрос-с какъв иск следва да защитим правата си в конкретния случай. Считаме също така,че визираните от нас материалноправни и процесуалноправни въпроси са решени от Русенски окръжен съд/въззивната инстанция/ в пълно противоречие с практиката на ВКС,а също и в противоречие с практиката на други съдилища.” След което жалбата продължава с излагане на твърденията на касатора относно предявения иск,какво е било прието от първоинстанционния съд във връзка с правната квалификация на иска,какво е приел въззивния съд в тази връзка и се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК срещу постановеното определение.Към жалбата се прилага непълно копие от решение №1128/20.07.2009г. на Софийски апелативен съд,постановено по гр.д.№2009/2007г. по описа на същия съд,за което няма данни да е влязло в законна сила. Ответниците по частната касационна жалба В. В. И. и М. В. Е.,в писмения си отговор,считат че частната касационна жалба е неоснователна и молят същата да се остави без уважение. Преди всичко,касаторът,в изложението си по член 284 ал.3,т.1 от ГПК,е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно определение,от значение за изхода по конкретното дело и който е обусловил решаващата воля на съда,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,като касационният съд не е задължен да го извежда от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение. Освен това,касаторът само е цитирал,разпоредбата на член 280 ал.1 т1 и т.2 от ГПК,без да посочва задължителна практика на ВКС в тази връзка,както и такава на долустоящи съдилища,по които с влязло в законна сила решение съдът се е произнесъл по същия правен въпрос. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд