Определение № 3537 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1, предл. второ ГПК. Образувано е по молба с вх. № 20944/12.11.2025 г., подадена от „Айкарт Кредит“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 3104 от 05.11.2025 г. по т. д. № 1445/2025 г. по описа на ВКС, Първо т. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, изразяваща се в грешно посочване на годината на постановяване на обжалваното въззивно съдебно решение – вместо да бъде посочена правилната „ 2025 г.“, е посочена „ 2023 г.“. Допълнително в молбата се сочат и други очевидни фактически грешки, допуснати в определението – на стр. 1 погрешно било посочено, че процесният договор за кредит бил сключен с „праводателя“ на „Айкарт Кредит“ ЕАД при липса на правоприемство и настъпила единствено промяна в наименованието на дружеството през 2017 г., както и на стр. 2 – посочване, че въззивното решение е постановено от състав на „АС – Велико Търново“. В законоустановения едноседмичен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н. Л. Л.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Молбата е допустима и частично основателна. Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната, въз основа на изложените в мотивите фактически и правни изводи, истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. С определение № 3104 от 05.11.2025 г. по настоящото дело, образувано по подадени касационни жалби от „Айкарт Кредит“ ЕАД и Н. Л. Л., е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на физическото лице срещу постановеното от Окръжен съд – Пазарджик въззивно решение № 2 от 03.01. 2023 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. в отхвърлителната част по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за разликата над присъдения размер от 4 311.98 евро до предявения и отхвърлен размер от 10 884.88 евро, съответно – не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2 от 03.01. 2023 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик по касационната жалба на търговското дружество. Видно от данните по делото на Окръжен съд – Пазарджик обжалваното пред касационната инстанция въззивно решение е постановено на 03.01. 2025 г., т. е., действително е налице допусната очевидна фактическа грешка, поправима по реда на чл. 247 ГПК, поради което при посочване – в абзац първи и абзац втори от диспозитива на постановеното от ВКС определение по чл. 288 ГПК, на годината на постановяване на допуснатото до касационен контрол в една негова част, съответно – недопуснато до касация в друга част, обжалвано въззивно решение на Окръжен съд – Пазарджик следва да се чете „03.01. 2025 г.“, вместо погрешно изписаната дата „03.01. 2023 г.“. Относно останалите, сочени от страната грешки в текста на мотивите на определението, следва да се посочи, че в разглеждания случай несъответствие между мотивите и диспозитива на постановеното в първата фаза на касационното производство определение по чл. 288 ГПК не е налице, а и не се твърди от процесуалния представител на „Айкарт Кредит“ ЕАД. В молбата изрично се излагат единствено съображения за допуснати фактически грешки в мотивите на определението по чл. 288 ГПК. В действителност, такива са допуснати в сочения от страната смисъл, но те не са се отразили на диспозитива на постановеното определение, поради което не подлежат на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК и в тази ѝ част молбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение