Определение № 471 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2400/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 9794/05.04.2013 на Д. Ж. Д. / и допълнителна от 09.05.2013 / срещу определение №809 от 15.03.2013 г. по ч.гр.д. №3594/12 на ОС-Пловдив, с което е прието възражението на [фирма]-гр. П. по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза жалбоподателя заповед по чл.417 ГПК и е спряно изпълнението по нея. Ответникът в писмен отговор изразява становище за недопустимост на частната жалба.Претендира присъждане на разноски в размер на 150 лева-платено адвокатска възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение от страна на въззивния съд е прието възражението на [фирма]-гр. П. по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза жалбоподателя заповед по чл.417 ГПК и е спряно изпълнението по нея. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното пред въззивния съд определение е по движение на делото и не попада в първата категория, а доколкото не е предвидено изрично обжалване на тази категория определения, то не се отнася и във втората. Следователно същото не подлежи на самостоятелно частно обжалване и частната жалба се явява недопустима. В полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева-платено адвокатска възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение