Определение № 7029 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11180/2024 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба на А. Б. Т. от гр. София, чрез адв. А. Тонев и адв. К. Гоцева с искане за допълване на Решение № 2056 от 04.03.2025 г. по адм. д. № 11180/2024 г. на Върховен административен съд, първо отделение в частта му за разноските. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът по молбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността й. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на § 2 ДР ДОПК и чл. 144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С оглед това молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. С посоченото решението № 2056 от 04.03.2025 г. по адм. д. № 11180/2024 г., чието допълване се иска, настоящият касационен състав е отменил решение № 14150 от 07.08.2024 г. по адм. д. № 9269/2022 г. на Административен съд София-град, като вместо него е постановил отмяна на ревизионен акт № Р-22002221005655-091-001/11.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221522092715-003-001/26.05.2022 г., в частта изменена с Решение № 1472/14.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП. С решението не са присъдени разноски в полза на А. Б. Т. – касатор. Съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Предвид отмяната на ревизионния акт от касационната инстанция разноски за двете съдебни инстанции се следват на А. Б. Т., като претендираните такива са по представен списък по чл. 80 ГПК на разноските за първоинстанционното производство са, както следва: 8 000 лв., заплатени в брой за адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие (лист 356 от адм. д. № 9269/2022 г. на АССГ), 300 лв. депозит за вещо лице, 5 лв. съдебно удостоверение. Разноските в първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени, така както са претендирани в общ размер от 8 305 лв., доколкото са представени доказателства за реалното им извършване и предвид липсата на възражение за прекомерност. За касационната инстанция претендираните разноски по представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на: 9 740 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие (лист 69 от адм. д. № 11180/2024 г. на ВАС) и внесена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 1532, 22 лв. Доколкото обаче в проведеното о.с.з на 21.01.2025 г. от страна на процесуалния представител на ответника по касация е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото следва да бъде редуцирано и определено в размер от 5 000 лв. при съобразяване на осъществения обем извършени процесуални действия изразяващи се в подготовка и депозиране на касационна жалба, проведено едно единствено съдебно заседание, депозиране на писмена защита преповтаряща доводите в жалбата и предвид, че пред тази инстанция не се допускат нови фактически установявания. Така определените разноски за касационната инстанция възлизат общо в размер на 6 532, 22 лв. С оглед изложеното съдебното решение следва да се допълни в частта за разноските, които за двете съдебни инстанции възлизат в размер общо на 14 837,22 лв. Мотивиран от горното и на осн.чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл.144 АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,