Определение № 3793 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2663/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. срещу разпореждане на Варненски окръжен съд № 4038/ 08.06.2026 г. по ч.гр.д.№ 815/ 2026 г., с което е върната подадената от Н. Н. частна касационна жалба вх.№ 14469/ 04.05.2026 г., против постановено от същия съд по същото дело определение № 2077/ 29.04.2026 г., поради неизпълнение в срок на указанията за отстраняване на нередовностите й. Жалбоподателят излага твърдения, че с определение 497/ 09.07.2025 г. по гр.д.699/ 2025 г. на Девненски районен съд му е предоставена правна помощ, но съобщения с указания за отстраняване на нередовности не било връчено нито на адвоката, нито лично на него. Адвокатът щял да отстрани нередностите, ако указанията му били връчени. Указанията следвало да се връчат именно на него, а не да се препращат чрез жалбоподателя. Моли разпореждането за връщане на жалбата да бъде отменено. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Основното производство е образувано по осъдителни искове, предявени от Н. Н. против С. А. Д. и В. М. Д., образувано е гр.д.№ 699/ 2025 г. на Девненски районен съд. С постановено по това дело определение № 276/ 26.03.2026 г. било отхвърлено искането на Н. Н. за допускане на обезпечение на иска му против В. М. Д.. Ищецът обжалвал този акт и по жалбата му, с въззивно определение № 2077/ 29.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 815/ 2026 г., Варненски окръжен съд допуснал обезпечение на осъдителния иск за сумата 12 271 евро, предявен от Н. Н. против В. М. Д., под условие на внасяне на парична гаранция в размер 2 000 евро. Срещу това определение е подадена от Н. Н. частна касационна жалба вх.№ 14459/ 04.05.2026 г., която съдът намерил за нередовна и за която с разпореждане № 3233/ 11.05.2026 г. дал указания за отстраняване на нередовностите й /жалбата да се приподпише от адвокат и да се приложи пълномощно за редовно учредена представителна власт за пред ВКС или удостоверение за юридическа правоспособност; да приложи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване/. На 28.05.2026 г. жалбоподателят депозирал по делото молба указанията да се връчат на служебния му защитник. Съдът не уважил искането, а разпоредил указанията да се считат съобщени на ищеца от датата на молбата и като констатирал изтичането на законния срок без указанията да са били изпълнени, с обжалваното в настоящето производство разпореждане върнал частната жалба срещу определението от 29.04.2026 г. Разпореждането е правилно като краен резултат, но не и по изложените в него съображения. Съгласно чл.39 ал.1 ГПК когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Разрешението не може да е различно, когато представителното правоотношение е възникнало по реда на ЗПП. Целта е процесуалните действия на съда по отношение на страната да се осъществяват чрез лице, което по правило има юридическо образование или на което страната има доверие, че ще може да защити надлежно правата й. Законът не предоставя на преценката на съда кому да връчи съобщението – ако страната има процесуален представител, връчването следва да се извърши на него. Страната може да получи съобщението и лично, като в този случай връчването е редовно, тъй като тя може да се откаже от закрилата, предоставена й от чл.39 ал.1 ГПК. Когато обаче страната откаже да получи съобщението и иска от съда приложението на посочената разпоредба, съдът не може да приеме, че това съобщение е връчено редовно. В случая страната има назначен по реда на ЗПП представител /определение на Девненски районен съд № 768/ 13.10.2025 г. по гр.д.№ 699/ 2025 г./. Отказала е изрично да получи разпореждането с указанията за отстраняване на нередовности и е настояла тези указания да бъдат връчени на представителя й. Съдът не е имал право да възприеме това настояване като редовно връчване, а е бил длъжен да връчи указанията чрез представителя. Разпореждането обаче е правилно като резултат, тъй като частната жалба е недопустима и като такава – неподлежаща на разглеждане по същество. Определението, срещу което е подадена тази жалба /№ 2077/ 29.04.2026 г./, е постановено от въззивен съд по жалба на ищеца срещу отказ на първоинстанционния съд да допусне обезпечение на предявен от него иск. С въззивното определение обезпечението е допуснато под условие на внасяне на гаранция. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС, определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, постановено по молба за допускане на обезпечение на иск, не подлежи на касационно обжалване. След постановяване на това Тълкувателно решение разпоредбата на чл.396 ал.2 ГПК е изменена, но и след измененията тя допуска до касационен контрол само тези определения на въззивния съд в производство по обезпечение на иска, с които отхвърлена от първоинстанционния съд молба е уважена от въззивната инстанция и то само от ответника. Това е така, защото в първата си фаза производството по допускане на обезпечение е едностранно, ответникът /респ. бъдещият ответник/ не знае за провеждането му, а когато молбата на ищеца /респ. бъдещия ищец/ е отхвърлена и той подаде частна жалба срещу първоинстанционния акт, препис от нея не се връчва на ответника /респ. бъдещия ответник/. Затова последният не би могъл да вземе становище по никакъв начин до произнасянето на въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди отказа на първата инстанция, това е благоприятно за ответника /респ. бъдещия ответник/ и той няма срещу какво да се защитава – въззивното определение е окончателно, без да засяга неблагоприятно правната му сфера. Ако обаче въззивният съд отмени отказа на първоинстанционния и допусне обезпечението, ответникът /респ. бъдещият ответник/ ще търпи негативни последици, без да е имал възможност да упражни правото си на защита в нито един етап от двуинстанционното производство. Затова в този случай /но само в този/ законодателят въвежда изключение от принципа за двуинстанционност на контрола в обезпечителното производство и осигурява на ответника /респ. бъдещия ответник/ право на касационно обжалване на въззивното определение. Такова право ищецът няма, тъй като по неговото искане има произнасяне от две инстанции. Поради това частната жалба е подлежала на връщане, но не поради неотстраняване на нередовностите й в срок, а поради недопустимостта й. Тъй като с обжалваното разпореждане е постигнат този резултат, то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд