Определение № 63 от 07.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 472/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 21.11.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 541/2017 г. на АС Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на Б. Т. с вх. № 25452 от 13.09.2017 г. против определение от 10.08.2017г. по ч.гр.д.№256/2017г. на ОС Варна, като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Б. Т. Б., поддържа доводи за неправилност на въззивното определение, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост по подробно изложени в жалбата съображения. Ответникът Г. О. Н., чрез процесуалния си представител поддържа, чуе жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че с обжалваното пред него определение от 10.08.2017г. по ч.гр.д.№256/2017г. ОС Варна е оставил без уважение частна жалба срещу разпореждане №16453/13.09.2016г. по изп.д.№435/2015г. на ЧСИ С. К., рег.№718, за връщане на жалба срещу предприето изпълнение. При тези данни съдът е приел, че правото на инстанционно обжалване е изчерпано за страната, поради което и подадената частна жалба е процесуално недопустима. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК изрично изключва инстанционния контрол на решенията, с които окръжният съд се произнася по жалба срещу действия на съдебния изпълнител. С посочената категория съдебни актове окръжният съд дава разрешение по същество на въведения с жалбата спор за законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия или бездействия в рамките на процесуалното правоотношение, което се развива между него като орган по изпълнението и длъжника, съответно взискателя, като страни в изпълнителния процес. С оглед изложеното, правилно въззивният съд е възприел, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, доколкото същата е насочена срещу акт на окръжният съд, с който същият се е произнесъл по съществото на жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, като е оставил същата без уважение поради извод за неоснователността й. С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да се потвърди. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, съдът