Определение № 12636 от 21.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10767/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (AПK). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна против Определение № 9380 от 20. 09. 2024 г. по административно дело № 1268 от 2024 г. по описа на Административния съд– Варна, с което е оставено без уважение искането, за изменение на Определение № 7480/ 18.07.2024 г. (погрешно посочено от съда от дата 06.06.2024 г.) по същото дело, в частта относно присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Изразява се несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, с които е преценено за неоснователно искането по чл.248 от ГПК, като счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на атакуваното определение. Ответната страна- П. С. Д. чрез процесуалния представител адвокат М. Тодоров в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Делото е образувано по жалба на П. С. Д. против Мълчалив отказ на кмета на община Варна за заверка на молба- декларация за обстоятелствена проверка по заявление от 01.04.2024 г., подадено в община Варна. С постановеното определение № 7480/ 18.07.2024 г. на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК производството по делото е прекратено, поради извършване на административна услуга и липсата на правен интерес от оспорването. С определението община Варна е била осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер 1260 лева, съставляващи платена държавна такса 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева. С обжалваното Определение № 9380 от 20. 09. 2024 г. по административно дело № 1268 от 2024 г. по описа на Административния съд– Варна, е оставено без уважение искането, за изменение на определение № 7480/ 18.07.2024 г. (погрешно посочено от съда от дата 06.06.2024 г.), в частта относно присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че искането по чл. 248 от ГПК е депозирано от процесуален представител на кмета на община Варна, като разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Изложил съображения, че видно от приложеното по делото пълномощно на адвокат М. Тодоров от АК- Варна жалбоподателя Д. го е упълномощил да осъществи процесуално представителство по делото до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции. Според представеното заявление пред АО, оспорващият е бил представляван от адвокат Тодоров от АК – Варна. Преценил, че в случая с определението за прекратяване на производството по делото от 18.07.2024 г. адв. възнаграждение е било присъдено в минимален размер по чл. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., като в приложената преписка не е представено становище на АО за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от частния жалбоподател нарушения. Отговорността за разноските в съдебното производство се състои в правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото- чл.143 АПК, чл.78, чл.81 ГПК. В конкретния случай не се е стигнало да разрешаване на правния спор със съдебно решение, тъй като в хода на производството, съдът, е оставил без разглеждане жалбата, като недопустима и е прекратил производството. Обстоятелството, че делото не е разглеждано по същество не означава, че жалбоподателят няма право на разноски. Към момента на подаване на жалбата е бил налице правен интерес от търсената защита, поради липсата на положителен отговор от администрацията. Правилно в мотивите съдът е отбелязал, че жалбоподателят е претендирал, че е налице оттегляне на оспорения акт по смисъла на чл.156, ал.1 АПК, като основание за уважаване молбата за разноски. Поради първоначалното бездействие е потърсена съдебна защита. В резултат на жалбата административният орган е извършил поисканата услуга. Именно това представлява основание за претендиране на сторените разноски. Те са оправдани, предвид необходимостта и адекватността на потърсената защита. Исканата услуга е изпълнена на 7.06.2024 г., след подаването на жалбата до адм. съд на 4.06.2024 г. и заплащането на уговорения адвокатски хонорар. Обстоятелството, мотивирало прекратяването на съдебното производство е прието, впоследствие с резултат противоположен на оспорения. Следователно, ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе разноските, направени от жалбоподателя във връзка с иницииране на съдебното производство- чл.143, ал.2 АПК. Същите разноски са своевременно поискани и доказани в размер- заплатена сума за ДТ и адвокатско възнаграждение, действително внесено, което е видно от представените писмени документи. По изложените съображения, обжалваното определение на административния съд, като правилно, следва да остане в сила. Воден от горното и на основание чл.236, във вр. с чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия