Определение № 5788 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5153/2026 г.

Производството е по чл.229 – чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от „Нашите градини“ ДЗЗД, чрез адв.Асланян срещу определение № 420 от 03.04.2026г., постановено от Административен съд София-област по адм.д.№ 288/2025г. С частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е заявено искане за отмяна на определението и постановяване на определение по същество, с което да бъде възстановен срока за представяне на доказателства за изпълнение на дадените указания. Ответникът по частната жалба изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с представен по делото отговор по реда на чл.232 от АПК, изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.230 от АПК и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производство, по което е постановено оспореното определение, е образувано по молба за възстановяване на пропуснат срок, по реда на чл. 64 - чл. 66 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, подадена от адвокат А. Асланян в качеството му на упълномощен представител от жалбоподателя "Нашите градини" ДЗЗД. Срещу постановено решение в производството е подадена касационна жалба, която е върната с определение № 463/04.03.2026 г на основанието по чл. 213а ал. 1 изр. 2 във вр с чл. 213, т. 3 от АПК, тъй като касационният жалбоподател не е довнесъл указаната му държавна такса в размер на 181. 62 евро и не е представил документ за това в определения му от съда срок. Срещу постановеното прекратително определение е подадена в срок частна жалба, както и с молба от 13.03.2026 г касационният жалбоподател е поискал възстановяване на срока за представяне на документ за довнесена държавна такса, тъй като пропускането му се дължало на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее - внезапно заболяване на адв. Асланян. Към молбата е приложел медицинско удостоверение и е приложен документ удостоверяващ внесена на 13.02.2026 г такса от 181. 62 евро. Съдът приема, че въпреки заболяването на процесуалния представител на касационния жалбоподател е съществувала възможно за представяне на документа за внесената държавна такса от представител на страната, както и от сътрудник. На следващо място съдът приема, че дори да е възникнала внезапна причина за неизпълнение на указанията в срок, страната е имала възможност да поиска продължаване на срока, което не е сторено. Според решаващия съд пропускането на възможността страната да поиска продължаване на срока за изпълнение на указанията съставлява процесуална пречка за уважаване на искането за възстановяване на срока. По тези мотиви съдът е отхвърлил искането за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане №315 от 10.02.2026г. Обжалваното определение е неправилно. Необоснован е правният извод на решаващия съд, че въпреки внезапно възникналата причина – заболяване на адв.Асланян, той е следвало да поиска продължаване на срока за изпълнение на указанията, като пропускането на тази възможност е преценена като процесуална пречка за уважаване на искането за възстановяване на срока. Видно от приложение доказателства относно уведомяването на страната за констатираната нередовност на касационната жалба, страната е била редовно уведомена за разпореждането на съда на 16.02.2026г. Срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 23.02.2026г. Искането по чл.63 за продължаване на срока за изпълнение на указанията следва да е депозирано преди изтичане на срока, но в случая преди изтичане на срока за изпълнение на указанията е настъпила временна нетрудоспособност на процесуалния представител, поради което е бил в невъзможност да извърши това процесуално действие. В представеното медицинско удостоверение е посочен период в който адв.Асланян не е имал възможност да извършва възложената му по пълномощие дейност за период от 20.02.2026г. до 10.03.2026г. На следващо място настоящият състав намира, че нередовността на касационната жалба е била отстранена още на 13.02.2026г., видно от приложения към искането за възстановяване на срока документ. Действително процесуалния ред предвижда, при условията на кумулативност внасяне на дължимата държавна такса и представяне на удостоверителния за това действие документ. В случая не е изпълнено акцесорното изискване за представяне на документа, но е удостоверено внасяне на дължимата държавна такса. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното определение, с което е отхвърлено искане за възстановяване на пропуснат срок за представяне на документ за внесена държавна такса е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено определение по същество, с което да се възстанови срокът за представяне на документ за внесена държавна такса, който фактически е представен с молбата за възстановяване на срока, поради което извършеното процесуално действие е валидно. При това положение подадената частна жалба срещу определение №463 от 04.03.2026г., постановено по адм.д.№288/2025г. от Административен съд София-област следва да се насочи към четвърто отделение за образуване на частно производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл.213а, ал.7 от АПК за образуване на производство по тази жалба не се дължи внасяне на държавна такса и не се изпращат преписи. Воден от горното, Върховния административен съд – четвърто отделение