Определение № 10603 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10062/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Областния управител на Област София, против Определение № 31132/05.08.26 г., постановено от Административния съд - София – град по адм. д. № 5467/26 г., с което по реда на чл. 176а АПК е отхвърлено искането му за изменение на Определение № 24277/16.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5467/26 г. в частта на разноските. В частната жалба се релевират съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му. Наведени са подробни доводи в посока твърдяната неправилност, в т.ч. и цитирана практика на Съда на Европейския съюз. Ответникът по частната жалба – Н. И. И., оспорва същата по съображения развити в писмен отговор, постъпил по делото на 10.09.26 година. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима и неоснователна. Съображенията на съда са следните: За да постанови обжалвания резултат Административен съд – София - град е приел, че административното производство е започнало със заявление № 1972 – 15132/05.05.2026 г., за предоставяне на административна услуга. Исканата услуга не е предоставена в предвидения за това срок, а едва след подаване на жалбата до съда, поради което към датата на подаване на жалбата е налице формиран мълчалив отказ от ответника. Съдът е преценил, че извършването на административната услуга след образуване на съдебното дело, всъщност представлява оттегляне на постановения мълчалив отказ и осъществява хипотезата на чл. 156, ал. 1 АПК. Приел е, че разноски се дължат на жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 2 АПК. Счел е, че искането за присъждане на разноски е частично основателно, като е съобразил, че с поведението си ответникът е дал повод за образуване на делото, като е извършил исканата административна услуга след като е бил формиран мълчалив отказ. По отношение на претендираните разноски за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е взел предвид решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22, като е преценил фактическата и правна сложност на делото и обема и качеството на осъществената адвокатска защита, предвид факта, че по делото не е проведено открито съдебно заседание. При тези фактически установявания е приел, че следва да определи адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро в съответствие с разписаното в чл.9, ал.1, вр. с чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Към тази сума е била присъдена в полза на жалбоподателя и заплатената от него държавна такса в размер на 5,11 евро. Настоящата съдебна инстанция преценява определението като валидно, допустимо и правилно. Ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и дължи разноски. В случая, сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от жалбоподателя са внесена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Според разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая правната помощ се изразява в изготвяне и подаване от процесуалния представител на жалба до съда. След като не е осъществено процесуално представителство, приложима е по аналогия разпоредбата на чл. 9, ал. 1, вр. с чл. 8, ал. 3 и § 1 от ДР на Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящата инстанция преценява, че според приложението на цитираната норма от наредбата, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, са в размер съответстващ на характера и обема на осъществената правна помощ при приложението на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и при съобразяване с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 година. С Определение № 24277/16.06.2026 г. са били присъдени разноски в размер на 300 евро за осъщественото процесуално представителство, който размер е значително по – нисък от предвидения в Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа. В този смисъл, както правилно е преценил първоинстанционният съд, размерът на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение е справедлив и не е налице основание за редуцирането му. Ето защо определението с което е отхвърлено искането за изменение на Определение № 24277/16.06.2026 г., постановено по адм. д. № 5467/26 г. в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение