Определение № 9084 от 02.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от О. Ч., гражданка на Република Турция, чрез адвокат Драганова, срещу Определение № 1001/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 772/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност и неправилност на определението. Счита, че неправилно е определен срокът за произнасяне от страна на министъра на правосъдието. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Министърът на правосъдието, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна и моли оспореното определение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане жалбата на от О. Ч., гражданка на Република Турция, срещу непроизнасяне на Министъра на правосъдието по молба на осн. чл. 15, ал.1, т.3 от ЗБГ за придобиване на българско гражданство по преписка рег. № 11027/2024 г. на Министерство на правосъдието и производството по делото е прекратено. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че О. Ч. е подала молбата си за кандидатстване за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ – като лице което има родител български гражданин. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ министърът на правосъдието е следвало да направи предложение пред президента на Република България в срок до 9 месеца, считано от датата на постъпването на молбата в Министерството на правосъдието, тъй като на заявителката не са били дадени указания за отстраняване на нередовности по нея. Следователно, предложението е следвало да бъде направено най-късно до 10.03.2025 г. След тази дата е започнал да тече едномесечният срок за оспорване на непроизнасянето на административния орган. Този срок е изтекъл на 11.04.2025 г., а жалбата е подадена след изтичането му – на 10.07.2025 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок за обжалване. Именно поради това съдът приел, че жалбата е просрочена и като такава е недопустима на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради което я оставил без разглеждане и прекратил образуваното съдебно производство. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните с частната жалба нарушения, които да съставляват основания за отмяната му. По молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, се произнася Съветът по гражданството, консултативен орган, сформиран в Министерството на правосъдието от представители на различни ведомства. Съветът по гражданството дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" - чл. 33, ал. 3 ЗБГ. Въз основа на това мнение, министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство, както и за отмяна на натурализация ( чл. 34 ЗБГ). Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указ по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация в срок от девет месеца. В процесния случай, О. Ч. е подала молбата си до Министъра на правосъдието на 10.06.2024 г., поради и което органът е следвало да се произнесе до 10.03.2025 г., тъй като по делото няма данни на молителя да са давани указания за отстраняване на нередовности по преписката. Съгласно чл. 35, ал. 5 ЗБГ непроизнасянето на министъра на правосъдието в посочения срок подлежи на обжалване пред Административния съд - София област по реда на АПК. Срокът за оспорване за О. Ч. в процесния случай е започнал да тече от 11.03.2025 г. и съответно е изтекъл на 11.04.2025 г. Жалбата срещу него обаче е подадена на 10.07.2025 г. Неоснователно е възражението, че срокът за произнасяне от страна на министъра на правосъдието е този по чл.35, ал.1, т.1 от ЗБГ. Видно от разпоредбите на чл.35, ал.1, т.1 и т.2 сроковете за произнасяне са различни – по т.1 е 12 месеца, а по т.2 е 9 месеца. Настоящата инстанция намира за правилен решаващият извод на съда, че приложимият към настоящия казус срок е този по т.2, доколкото съгласно разпоредбата „по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация“. "Лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин, каквито са и твърденията на касаторката, тъй като молбата й е именно на основание чл.15, ал.1, т.3 от ЗБГ – като лице, чието един от родителите е от български произход. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 5 АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а производството по делото се прекратява, когато оспорването е просрочено. Поради това, правило административният съд е приел, че в случая жалбата е недопустима като просрочена, поради и което обосновано е прекратил производството по нея. Въз основа на изложеното, определението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно фактическата и правна сложност на делото, и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер от 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,