Решение № 5245 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2013 г.

Решение № 5245 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12707/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново и ЕТ "Марин Томов" чрез адв. Сияна Димитрова против Решение № 447/24.07.2013 г., постановено по адм. д. № 124/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против ревизионен акт (РА) № 151201480/18.10.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 29/15.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново. Касаторът Д "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща № 151201480/18.10.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 29/15.01.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново, в частта, в която са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 857.30 лв. и съответните лихви 4 701.31 лв. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. ЕТ "Марин Томов" обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на търговеца и за основателност на касационната жалба на Д ОДОП Велико Търново. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбите са допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт в потвърдената му част, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. общо в размер на 27 587.52 лева и лихва в размер на 12 943.28 лева; и задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 6 824.58 лв. и лихви 5 582 56 лв., вноски за ЗО в размер на 1 962.78 лв. и лихви 812.13 лв. За да отмени РА по жалба на ЕТ "Марин Томов" съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта, в която е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 857.30 лв. и съответните лихви 4 701.31 лв. за 2005 г., като е приел за основателно възражението на дружеството жалбоподател, че досежно така определените задължения е изтекла 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171 от ДОПК. Давността за възникналото задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., определено с процесния РА, въз основа на подадена декларация по чл. 41 и в сроковете по чл. 54, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), е започнала да тече считано от 01.01.2007 г. и е изтекла на 31.12.2011 г. Ревизията е възложена на 28.12.2011 г., но ЗВР е връчена на 05.01.2012 г. Въз основа на тези съображения, административният съд е приел, че на преценка за законсъобразност подлежи издаденият РА и при направено възражение за изтекла погасителна давност, РА в тази му част задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 857.30 лв. и съответните лихви 4 701.31 лв. следва да бъде отменен. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по спора, събраните по време на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите и основанието и вида на установените задължения, след което е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя. Административният съд е разгледал подробно направените оплаквания за процесуалната незаконосъобразност на РА. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство, поради което не намира за нужно да пресъздава отново същите. При извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК било установено, че за ревизираните периоди са налице обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - налице са данни декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Органите по приходите са приели, че имущественото състояние на РЛ не съответства на декларираните и получени от него доходи. При извършената съпоставка между изразходваните и получени от РЛ парични средства е установено превишение на разходите през 2005 г. с 30 281.50 лв, през 2006 г. с 8 144 лв., през 2007 г. с 3 772.03 лв., през 2008 г. с 131 784.94 лв., през 2009 г. с 6 251.70 лв. и през 2010 г. с 5 795.30 лв., за които суми е прието, че представляват облагаем доход от стопанската дейност на самоосигуряващото се лице. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК за преминаване към особения ред за облагане ревизираното лице е уведомено с уведомление № 2236/21.02.2012 г. С издадения ревизионен акт в потвърдената му част, с който са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. общо в размер на 27 587.52 лева и лихва в размер на 12 943.28 лева; и задължения за осигурителни вноски за ДОО в размер на 6 824.58 лв. и лихви 5 582 56 лв., вноски за ЗО в размер на 1 962.78 лв. и лихви 812.13 лв. Данъчната основа за облагане с ДДС е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК като сбор от размерите на декларираните по ГДД доходи от дейността на ЕТ "Марин Томов" и размера на констатираните превишения, намален с определените с РА ЗОО за ДОО и ЗО. Така постановеното решение е правилно. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА за установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 857.30 лв. и съответните лихви 4 701.31 лв. поради погасяване на тези задължения по давност на основание чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.). При приложимост на режима на ДПК (отм.), ревизионното производство започва с връчването на ЗВР на основание § 1, т. 11 от ДР на ДПК (отм.). В случая ревизията е възложена на 28.12.2011 г., а ЗВР е връчена на 05.01.2012 г. На основание чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.), във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) давностният срок за данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. започва да тече на 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г. Следователно към датата на започване на настоящата ревизия (05.01.2012 г.) петгодишният давностен срок по чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) за събирането на определените с РА задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. вече е бил изтекъл. По делото няма данни за изпълнение на РА, а и изпълнението на обжалвания пред административен съд РА не е било предмет на съдебен контрол и не имало възможност за служебно събиране на доказателства в тази насока. По делото липсват и изрични твърдения от ответната страна за изпълнение на установените с РА данъчни задължения, а не са и ангажирани доказателства за този факт, от които процесуалният представител на Д "ОДОП" счита, че би трябвало да се обосноват изводи за безпредметност на възражението за абсолютна давност. При липса на фактически установявания не е възможно и формулирането на съответни правни изводи от касационната инстанция. По изложените съображения касационната инстанция намира, че касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства в ревизионното и съдебното производство делото е било изяснено от фактическа страна като не е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи, че извършените разходи превишават получените средства през ревизирания данъчен период. При тези обстоятелства, не може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата на лицето, вкл. за получени заеми от дъщеря му Веселка Маринова Иванова, Владислав Русев Янев, Цецо Николов Спасов и Теодора Йорданова Цвяткова предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Марин Томов е имало за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. Твърдяните заемни и дарени средства в посочения от него размер), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. В случая твърдението на ревизираното лице е за получени приходи предвид получени заемни и дарени средства от близки роднини. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получени заеми от негови близки и роднини. От събраните доказателства не се установява, че въпросните средства са били реално предадени на ревизираното лице. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Разноски: Предвид резултата по спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение