Решение № 3169 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. М. И., чрез адв. Шаркова, срещу решение № 2093/26.06.2025 г., постановено по адм. дело № 842/2024. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – В. Търново (ТП на НОИ), с което е потвърдено разпореждане № 2113-04-258#15/03.07.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. С посоченото разпореждане на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че административният орган е следвало да се произнесе по заявлението като подадено към деня на представяне на последните изискани документи, съответно към този момент заявителят е имал навършена необходимата пенсионна възраст. Сочи, че ако се приемат за правилни мотивите на съда, че към момента на подаване на заявлението, лицето не е придобило право на пенсия поради ненавършена изискуема възраст, то подаденото заявление се явява недопустимо, а административният орган е следвало да откаже произнасяне по него. Твърди наличието на предпоставки по чл. 22, ал. 1 от ГПК за отвод на първоинстанционният съдебен състав. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – В. Търново, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Счита за правилен извода на съда, че лицето не отговаря на една от задължителните предпоставките за придобиване право на пенсия, а именно навършена възраст към датата на подаване на заявлението. В допълнително представени писмени бележки оспорва заключението на вещото лице по отношение зачитане стажа на лицето през процесните периоди като втора категория труд. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е потвърдено разпореждане № 2113-04-258#15/03.07.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – В. Търново, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО.

От фактическа страна е установено, че В. М. И. е подал заявление с вх. № 2113-04-258 и 2116-04-302 от 11.03.2024 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, както и добавка по чл. 84 от КСО от пенсията на починалата съпруга Н. И. И.. Съгласно приложения по делото опис са представени УП 3 от осигурител „БТС“ ЕООД, трудови книжки № 105, № 175, № 175- продължение. В хода на производството с вх. № 2113-04-258#1/29.03.2024 г. от жалбоподателя e представено допълнително удостоверение от Държавния военноисторически архив, а от органа са събрани допълнителни доказателства от осигурители – „Мостстрой – Велико Търново“ АД, ЗПК „Съединение-95“, „Болярка ВТ“ АД, ЕТ „Р. Х. – И. Т.“ и др.

Въз основа на представените документи ръководител ПО при ТП на НОИ – В. Търново е издал Разпореждане № 2113-04-258#15/03.07.2024 г., с което е отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на В. И. по чл. 69б, ал. 2 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от пенсия за ОСВ на починалата му съпруга. Посочил е, че към 11.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението, И. има навършена възраст [възраст] като зачел на жалбоподателя осигурителен стаж от втора категория труд - 18 г. 00 м. 25 д. и осигурителен стаж от трета категория труд - 13 г. 08 м. 14 д., съответно общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд, съгласно чл. 104 от КСО – 36 г. 03 м. 15 д. Сборът от ОСВ възлиза на 95 г. 05 м. 08 д. Мотивирал се е, че на заявителя не се следва лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на заявлението за пенсия лицето отговаря на една от предпоставките – има необходимия стаж от втора категория 15 години, но няма необходимата възраст от 59 г. и 02 м. и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Предвид изложеното, приел, че не се следва добавка по чл. 84 от КСО от пенсия на починал съпруг, тъй като В. И. няма отпусната пенсия, към която да се изплаща такава.

Срещу Разпореждане № 2113-04-258#15/03.07.2024 г. е подадена жалба пред директора на ТП на НОИ – В. Търново, с последвали уточнения и приложени доказателства, в които са изложени аргументи относно неправилно зачетен като трета вместо втора категория труд стаж при определени осигурители. В хода на оспорването, във връзка с направените от жалбоподателя доказателствени искания, ответникът е инициирал нови проверки, като е събрал доказателства от „Болярка ВТ“ АД и от ОДМВР – В. Търново относно регистрирани пътни превозни средства от „Спринк“ ЕООД, „Вили“ ЕООД, „Страубери“ ЕООД и „Транс хит“ ЕООД. От жалбоподателя е изискана информация и доказателства относно управляваните от него товарни автомобили в горепосочените дружества, каквато същият е представил на 08.10.2024 г.

Директорът на ТП на НОИ – В. Търново е счел, че предмет на спор е следва ли да бъде зачетен стажа на И. като втора категория труд за следните периоди:

1. 26.01.1988 г. – 21.05.1988 г. в АПК Килифарево (неточно посочено в решението на ответника като АПК Стражица) на длъжност „шофьор НИСА“.

2. 16.08.1988 г. – 06.02.1989 г. в АПК Килифарево на длъжност „водач на мотокар“.

3. 01.10.1992 г. – 01.06.1994 г. в ТКЗС Килифарево на длъжност „нощен пазач“.

4. 01.03.1996 г. – 30.06.1997 г. в „Булавтоинженеринг“ ЕООД на длъжност „шлосер-шофьор“.

5. 01.04.2001 г. – 31.07.2001 г. в „Болярка ВТ“ АД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

6. 01.08.2003 г. – 23.08.2005 г. в „Спринк“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

7. 04.12.2006 г. – 14.03.2007 г. във „Вили“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

8. 18.04.2007 г. – 31.12.2007 г. в „Страубери“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

9. 10.11.2008 г. – 09.03.2009 г. в „Транс хит“ ЕООД на длъжност „шофьор на товарен автомобил“.

След обсъждане на събраните доказателства директорът на ТП на НОИ – В. Търново приел жалбата за неоснователна и постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г., с което я отхвърлил.

В хода на съдебното производство, с цел изясняване на спорните по делото въпроси, е прието заключение на съдебно- икономическа експертиза и са разпитани свидетели.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, в съответствие с изискуемите форма и съдържание и при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила.

По отношение спазването на материалния закон, съдът е приел, че едно от кумулативните изисквания за отпускане на поисканата пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно навършена възраст от 59 г. и 02 м. към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, не е изпълнено. Посочил е, че предвид спецификата на пенсионното производство датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е релевантна, независимо, че в хода на производството жалбоподателят е навършил изискуемата възраст. Счел е, че впоследствие представеното от И. удостоверение от Държавния военноисторически архив относно периода на военната му служба, удостоверяващо допълнителен осигурителен стаж, не променя този извод, тъй като претенцията за право на пенсия вече е била надлежно заявена. Заключил е, че доколкото претендираното от лицето право на пенсия е отказано поради ненавършване на изискуемата възраст, изследването на останалите предпоставки, и по- конкретно дали лицето има необходимия сбор от ОСВ, не е необходимо. По тези съображения не е обсъдил доводите на страните за категорията на полагания труд.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и заключението му за законосъобразност на процесния административен акт е обосновано. С оглед фактите, установени по делото, правилно съдът е приел, че касаторът не отговаря на материалноправните изисквания на чл. 69б, ал. 2 от КСО, и законосъобразно му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на посочените основания.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на правния извод, формиран от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, посочена като правно основание за неговото издаване, обуславящи отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето.

Съгласно посочената разпоредба лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия - навършили са възраст до 31 декември 2015 г. - 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. По силата на чл. 69б, ал. 2, т. 2 от КСО от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60- годишна възраст.

Възникването на субективното право на пенсия по посочения ред, е обусловено от наличието на три кумулативно съществуващи предпоставки – достигната възраст, признат стаж при условията на втора категория труд от поне 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст, който за мъжете е 100.

Предвид безспорно установеното по делото обстоятелства, че при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, В. И. е бил на възраст от [възраст], изводът на административният орган, възприет и от съда, че жалбоподателят не отговаря на едно от кумулативно предвидените изисквания по чл. 69б, ал. 2 от КСО, е правилен и обоснован.

В тази връзка не се споделят доводите, наведени с касационната жалба, че административният орган е следвало да се произнесе по заявлението като подадено на 29.03.2024 г.- денят на представяне на последния изискан от заявителя документ. Трайно утвърдената съдебна практика по пенсионни дела приема, че релевантният момент, към които се преценява наличието на навършена изискуема възраст за придобиване право на пенсия за ОСВ, е именно датата на подаване на заявлението. Твърдения в обратния смисъл не намират подкрепа и в нормативната уредба. Датата на заявлението е правопораждаща, видно от разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, съгласно който пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2- месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2- месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Допълнително представените или събрани в хода на административното производство документи не оказват влияние на датата на отпускане на пенсията.

Необосновани са и твърденията, че щом административният орган е приел, че заявлението е подадено преди лицето да придобие право на пенсия, то произнасянето по същество е недопустимо, съответно и решение № 1012-04-61#17/16.10.2024 г. е недопустимо. В производството по отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО компетентният орган е длъжен да провери наличието на всички законовоустановени предпоставки, обуславящи заявеното право. Предвид, че законовите изисквания за придобиване право на пенсия са в условията на кумулативност, преди да се произнесе, пенсионният орган е изследвал наличието на всяка една от тях. Извършването на преценка по отношение наличието на навършена необходима възраст, признат стаж при условията на втора категория труд от поне 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст, касае основателността на заявеното искане, а не неговата допустимост. Едва в случай на удовлетворена претенция на лицето за отпускане на пенсия за ОСВ, би се стигнало до липса на правен интерес при подаване на последващо заявление на същото основание.

Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба досежно постановяване на оспорения съдебен акт при съществено нарушение на съдопроизводствените правила за неоснователни.

Доколкото, в процесния случай, едно от кумулативните изисквания за отпускане на заявената пенсия несъмнено не е изпълнено, то изследването на останалите предпоставки по чл. 69б, ал. 2 от КСО, и в частност на една от тях – дали лицето има най- малко 15 години осигурителен стаж от втора категория, не е било необходимо. Предмет на административното производство е наличието или отсъствието на претендираното от лицето право на лична пенсия за ОСВ и този въпрос е разрешен правилно от административния орган. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на оспорения административен акт и след като с този акт законосъобразно е отказано претендираното от лицето право, то съдът правилно е отхвърлил подадената срещу административния акт жалба. Фактът, че в първоинстанционното решение не са обсъдени по същество всички основания за постановения отказ по мотивите, изложени в оспорения административен акт, респективно – не са обсъдени доводите на жалбоподателя против всички основания за отказа, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради това, че същото не е повлияло и не би могло да повлияе на крайния резултат от правния спор. Дори и АС – В. Търново да беше разгледал всички основания, посочени от административния орган за постановения отказ (в частност – относно категорията на труда през горепосочените периоди) и съответните доводи на жалбоподателя във връзка с това основание, то крайният изход от правния спор не би бил различен, тъй като за лицето не е изпълнено условието за навършена възраст от 59 г. и 2 м.

Необсъждането в мотивите на решението на абсолютно всички твърдения и възражения на жалбоподателя не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението, а като такова се преценява единствено неразглеждането на относимите и релевантните за правилното решаване на спора доводи. В този смисъл, правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълен обем.

За пълнота следва да се отбележи, че непроизнасянето на съда относно категорията на положения от И. за спорните периоди труд не преклудира правото му при подаване на последващо заявление за пенсиониране да претендира признаване на този труд за осигурителен стаж от втора категория. С административния акт в случая е отказано признаване правото на пенсиониране, което както беше отбелязано, е било предмет на административното производство. След като със съдебното решение съдът не се е произнесъл по въпроса относно категорията на труда през процесните периоди, то по соченото обстоятелство не се формира сила на присъдено нещо и същото може и следва на общо основание да бъде обсъждано при подаване на последващо заявление за пенсиониране.

В допълнение, неоснователни са доводите на касатора за наличие основанията за отвод, визирани в чл. 22, ал. 1 от ГПК по отношение първоинстанционния съдебен състав поради възникнали основателни съмнения за безпристрастността и обективността на съда. Постановяването на неудовлетворяващ страната съдебен акт не може да е основание за искане за отвод, тъй като има съществена разлика между задължението на съдията да не допуска влиянието на външни обстоятелства при формирането неговото вътрешно убеждение и изразеното в съдебния акт правно мнение. Вземайки предвид обсъдените от първостепенният съд обстоятелства и крайния извод за законосъобразност на оспорения съдебен акт, настоящият съдебен състав намира твърденията, че съпругата на съдията е в трудовоправни отношения с НОИ като пораждащи основателно съмнение в пристрастие към интересите на ответника, за недоказани.

По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответника по касация претенция за присъждане на съдебни разноски, се явява основателна. На ответната страна на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение