Решение № 313 от 04.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 678/2012 г.

Образувано е по молба с вх.№ 7395/18.08.2014 г., подадена от [фирма], [населено място] за допълване на Решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д.№ 569/2012 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. В молбата се поддържа, че с постановеното решение съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на законна лихва върху уважената претенция по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, както и за разноските, направени в първоинстанционното и въззивно производство, поради което молителят счита, че е налице основание за неговото допълване по реда на чл.250 и чл.248 ГПК. Ответниците И. Н. Г. и Н. М. Г. не са заявили становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди доводите, наведени в молбата и провери решението, приема за установено следното: Молбата за допълване на решението е подадена в преклузивния срок по чл.250 ГПК и е процесуално допустима, а по същество и основателна. С решението, чието допълване се иска, Върховният касационен съд, състав на ТК, ІІ т.о. е отменил по касационна жалба на молителя решение № 316 от 27.02.2012 г. по гр.д.№ 1670/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 672 от 18.02.2011 г. по гр.д.№ 1025/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, І-9 с-в за отхвърляне исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на [фирма], [населено място] и е постановил вместо него друго, с което е уважил на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД обективно съединените искове за сумите 32 000 лв. и 2 630 щ.д., предявени от молителите срещу срещу И. Н. Г., [населено място] и Н. М. Г. от [населено място] дол, общ.Б., като е присъдил на молителя разноските за касационната инстанция. В подадената от молителя искова молба е направено искане за присъждане на законна лихва върху претенцията му по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При постановяване на решението си Върховният касационен съд е пропуснал да се произнесе по това искане и тъй като присъждането й се явява законна последица от уважаването на така предявените в обективно съединение искове, настоящият състав приема, че е налице основание за допълването му, за което е сезиран своевременно в срока по чл.250 ГПК. Основателна е и молбата за допълване на решението в частта за разноските, направени от молителя пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. Присъждането им е поискано с молба вх.№ 11627/06.12.2013 г., подадена преди съдебното заседание от 10.12.2013 г., в което е даден ход по същество на делото. При постановяване на решението си съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса за отговорността на направените от молителя разноски пред инстанциите по същество, което извода, че е налице основанието по чл. 248, ал. 1 във вр. с чл. 290 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че постановеното от него Решение № 231 от 11.08.2014 г. по т.д.№ 678/2012 г. следва да се допълни, като на молителя се присъди законната лихва върху главницата, за която са уважени исковете, считано от датата на предявяването им, както и разноски за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 2 345 лв., от които 220 лв. – платена вноска от договореното адвокатско възнаграждение от 1 120 лв. по договор за правна помощ и съдействие от 10.10.2008 г. Водим от горното и на основание чл.250 и чл.248 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение