Определение № 5077 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1901/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Национално сдружение на автобусните превозвачи в България (НСАПБ), Камарата на автобусните превозвачи и „Монтана АТ“ ЕООД срещу Определение № 1076 от 12.11.2025 г. на Административен съд – Монтана, по административно дело № 175/2025 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на НСАПБ, Камарата на автобусните превозвачи и „Монтана АТ“ ЕООД срещу Решение № РД-1816/30.04.2025 г. на Областния управител на област Монтана, с което се дава съгласие за удължаване на срока на договора за обществени поръчка за услуга за превоз на пътници по три автобусни линии от републиканската и областна транспортна схеми, квота на Община Чипровци, за срок не по-дълъг от 12 месеца, в частта му за републиканска схема: София-Чипровци, маршрутно разписание №12201 и прекратява производството по делото. Частните жалбоподатели, считат обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Подробно обосновават, че имат правен интерес да оспорват процесното Решение на Областния управител, тъй като НСАПБ и Камарата на автобусните превозвачи са юридически лица с нестопанска цел - баншови организации, чиито членове са юридически лица и еднолични търговци, с основен предмет на дейност обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания от общински, областни и републикански транспортни схеми въз основа на сключени договори по възлагане на обществени поръчки. Основната им цел е именно защитаването на правата и интересите на членовете им, а в случая оспорваното Решение накърнява интересите на потенциалните участници в отложената обществена поръчка за възлагане на услуга за превоз на пътници по автобусната линия от републиканска схема: София-Чипровци, маршрутно разписание №12201, а жалбоподателят - „Монтана АТ“ ЕООД, е юридическо лице осъществяващо дейност по обществен превоз на пътници с интерес към обществената поръчка. Оспорваното Решение, практически лишава заинтересованите икономически оператори от възможността да участват в състезателна процедура за провеждане на обществена поръчка за възлагане на услугата по обществен превоз на пътници по посочената линия. Обосновава, че не са налице основанията за прилагане на спешната мярка по смисъла на Регламент № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (Регламент №1370/2007), приложена с оспореното Решение, а това прави същото незаконосъобразно. Сочи, че в случая марката се прилага с цел да се заобиколни националното законодателство, а това е недопустимо от посочения съюзен нормативен акт. Иска съда да отмени обжалваното определение, а делото да се върне на първата инстанция за разглеждане по същество. Частните жалбоподатели се представляват от адв. И. Соколов, Адвокатска колегия, гр. София. Ответникът по частната жалба – Областният управител на Област Монтана, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Жалбата, поставила начало на съдебното производство пред Административен съд – Монтана е срещу Решение № РД-1816/30.04.2025 г. на Областния управител на област Монтана, с което се дава съгласие за удължаване на срока на договора за обществени поръчка за услуга за превоз на пътници по три автобусни линии от републиканската и областна транспортна схеми, квота на Община Чипровци, за срок не по-дълъг от 12 месеца, в частта му за републиканска схема: София-Чипровци, маршрутно разписание №12201. Съдът, отчитайки предметното съдържание на оспореното Решение сочи, че то не засяга пряко и непосредствено права и интереси на нито един от жалбоподателите, а правото им на жалба не може да бъде обосновано и с разпоредбите, посочени от тях от Регламент №1370/2007, поради което стига извод, че жалбата им е недопустима за разглеждане. В тази връзка първоинстанционният съд прави извод, че е налице основанието на чл. 159, т.4 АПК, поради което оставя жалбата срещу Решение № РД-1816/30.04.2025 г. на Областния управител на област Монтана без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен посочените със закон. Според чл. 147 АПК административни актове могат да се обжалват само от лица, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или пряко застрашени от акта или за които той поражда задължения. В случая процесното Решение действително, както сочи първоинстанционния съд, създава задължения за Кмета на Община Чипровци и икономическия оператор, чийто договор за възлагане на обществен превоз на пътници се удължава. Други пряко засегнати от Решението няма. Обстоятелството, че НСАПБ и Камарата на автобусните превозвачи са юридически лица с нестопанска цел – браншови организации, чиито членове имат за основана своя дейност предоставянето на услуга по обществен превоз на пътници не е достатъчно да обоснове право на жалба, тъй като самите браншови организации не са засегнати от оспорения акт. Последните не са доказали, че са упълномощени изрично от свои активни членове, да защитават техни конкретни нарушени от тази административен акт права. Частният жалбоподател - „Монтана АТ“ ЕООД също не е доказал, че е пряко засегнат от оспорения административен акт. Същият сочи, че доколкото осъществява дейност по обществен превоз на пътници е икономически оператор заинтересован от предстоящото обявяване на обществена поръчка за обществено превоз на пътници по линията София-Чипровици, поради което има правен интерес от оспорване на проценото Решение, тъй като с него практически се отлага във времето обявяването на откритата процедура. Но този интерес не е непосредствен, каквото е изискването на закона. Интересът на жалбоподателя е да участва в предстояща процедура, той не е засегнат от процесния акт, тъй като той няма пряко отношение към подготовката на предстоящата процедура. Всъщност спешната мярка е предприета, за да се осигури време на кмета на Община Чипровици да изпълни законовите изисквания, за да обяви открита процедура по възлагане на обществена поръчка за превоз на пътници, но между временно следва да се гарантира непрекъсваемостта на услугата. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че относимите разпоредби от Регламент № 1370/2007 също не обосновават самостоятелно право на жалба на нито един от жалбоподателите. Оспореното Решение № РД-1816/30.04.2025 г. на Областния управител на област Монтана е издадено на основание чл.5, § 5 от Регламент №1370/2007г. Съгласно тази съюзна правна норма „В случай на прекъсване на услугите или на непосредствен риск от такова прекъсване компетентният орган може да предприеме спешна мярка. Тази спешна мярка е във вид на пряко възлагане или формално съгласие за удължаване на обществена поръчка за услуги, или във вид на изискване за изпълнение на някои задължения за обществени услуги. Операторът на обществени услуги има право да обжалва решението за налагане на предоставянето на някои обществени услуги. Възлагането или удължаването на обществена поръчка за услуги чрез спешна мярка, или налагането на такава поръчка, не надвишават две години“. Следователно разпоредбата предоставя право на жалба само на „операторът на обществени услуги“, който е засегнат от приложената спешна мярка, тъй като тя е в негова тежест. Разпоредбата визира конкретния оператор и не може да бъде изтълкувана разширително към операторите на този вид услуги въобще. Изводът се потвърждава и от предвидената нарочна процедура в чл. 5, § 7 от Регламент №1370/2007, съгласно който: „Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират възможността взетите решения в съответствие с параграфи от 2 до 6 да бъдат преразгледани ефективно и бързо, по искане на всяко лице, което има или е имало интерес да получи възложена конкретна поръчка и което е било или за което е налице опасност да бъде засегнато от предполагаемо нарушение, на основание, че такива решения са нарушили общностното право или национални разпоредби за прилагане на общностното право. Когато органите, отговорни за процедурите по преразглеждане, не са съдебни органи, техните решения винаги се мотивират писмено. Освен това в този случай трябва да се приемат разпоредби, които предвиждат, че всички предполагаеми незаконни мерки, предприети от преразглеждащия орган, или всеки друг предполагаем порок при упражняване на предоставените му правомощия, могат да бъдат обжалвани по съдебен ред или да бъдат преразгледани от друг орган, който е юрисдикция по смисъла на член 234 от Договора и е независим както от възложителя, така и от преразглеждащия орган“. Разпоредбата задължава държавите членки да създадат процедура за последяващ контрол върху взета спешна мярка чрез „преразглеждане“ по ефективен и бърз начин по искане от всяко лице, което има или е имало интерес да получи възложената конкретна поръчка. Следователно това е разпоредбата, която дава възможност на по-широк кръг лица да оспорват взетата мярка. Съюзният акт предвижда на следващо място, че едва това решение на „органа по преразглеждането“ подлежи на съдебен контрол. В случая първоинстанционният съд е сезиран директно с жалба срещу решението на националния орган, съгласувал спешната мярка, без да има данни да е сезиран органът по преразглеждането. Именно производството по преразглеждане на спешната мярка завършва съгласно съюзната норма с мотивиран писмен акт, който следва да се произнесе по предполагаемото нарушение и исканията на лицето, което има или е имало интерес да получи възложената конкретна поръчка. Този акт подлежи на съдебен контрол, но в случая по делото няма данни жалбоподателите да се предизвикали производство по преразглеждане на спешната мярка, от което да са останали неудовлетворени. Именно този акт, който ще е постановен по тяхно искане ще ги засяга пряко и непосредствено. Следователно правилен и съответен на доказателствата по делото и закона е изводът на съда, че в случая нито един от жалбоподателите не е доказал, че актът, който оспорва го засяга лично, пряко и непосредствено като нарушава негови лични права и законни интереси или му възлага задължения. Липсата на правен интерес от оспорване прави подадената жалба недопустима за разглеждане на основание чл. 159, т. 4 АПК като в този случай нормата предписва, че съдът оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото, именно това е сторил и първоинстанционният съд с обжалваното определението, поради което същото е правилно и съответно на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение