Решение № 530 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2009 г.

Решение № 530 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. А. А. К. от гр. К., чрез пълномощника си адв. Ст. М. от САК, е подал касационна жалба срещу решение от 1.07.2009 г. по гр. д. N 3517/2008 г. на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 5.08.2008 г. по гр. д. № 9111/2008 г. на Софийския районен съд, 79 състав и е постановено друго по съществото на правния спор, като са отхвърлени исковете на касатора срещу М. на з. и х. - София, за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност "председател" на ПК-Крумовград, а е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 3376 лева - искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Развити са касационни основания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост, свързани с приложението на чл. 325, т. 12 КТ - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът М. на з. и храните-София, не е заявил становище. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. С определение № 198 от 25.02.2010 г. Върховният касационен съд, състав на III г. о., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по § 4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба, както и по въпроса дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК поради наличието на противоречива практика по първия въпрос и за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото - по втория. В отговор на питането и на основание чл. 291, т. 1 ГПК следва да се отговори, че правилна е практиката, според която за законно упражняване на правото на уволнение по чл. 325, т. 12 КТ е достатъчно длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че уволненото лице я е заемало по трудово правоотношение. Не са елементи от фактическия състав на нормата процедурните правила, уредени в ПЗР от ЗДСл, относими към възможността за преназначаване на държавна служба и възникването на служебно правоотношение. В тази насока вече са постановени други решения по чл. 290 ГПК /р. № 232/22.03.10 г. по гр. д. № 392/09 г. на ВКС, III г. о./, които са задължителни за практиката на съдилищата. На втория въпрос следва да се отговори, че не винаги несъответствието между фактическото и правно основание за уволнението има за последица незаконност на уволнението. Меродавна е обстоятелствената /текстова/ част в заповедта, която съдържа причините за уволнението, както и реалното им осъществяване в действителността, а не правната квалификация, посочена от работодателя, която по правило се определя от съда. От съществено значение е работникът или служителят да знае причините за уволнението, за да може да организира адекватно защитата си при евентуалното му оспорване пред работодателя или съда. В решението, предмет на касационно разглеждане е прието, че уволнението е законно при наличието на предвидената в закона предпоставка - длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във фактическия състав на чл. 325, т. 12 КТ не се включват последващи действия - назначаване на лицето по служебно правоотношение или отказ от назначаване. В случай, че е отговарял на изискванията за заемане на длъжността, ищецът е могъл да подаде заявление за назначаване като държавен служител и да обжалва евентуалния отказ по административен ред. Решението е правилно. Уредбата за преназначаването на държавна служба, уредена в ЗДСл, няма отношение към КТ и в частност към основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 12 КТ. За законното му упражняване е достатъчно предвиденото в него изискване - длъжността да е определена за заемане от държавен служител при положение, че до тогава е изпълнявана по трудово правоотношение от лицето, спрямо което е постановено прекратяването. В този смисъл е и отговорът на въпроса, по повод на който е допуснато касационното разглеждане, както и решението на въззивния съд, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.