Решение № 9273 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2015 г.

Решение № 9273 от 27.08.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив ("ОДОП"), чрез неговия директор Георги Арнаудов, срещу решение № 424 от 09 март 2015 г., постановено по адм. д. № 1631/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 261305477 от 17 февруари 2014 г., потвърден с решение № 470 от 16 май 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, досежно определени данъчни задължения на ЕТ "Ми Ан Де - Люба Иванова" гр. Хасково. В тежест на административния орган са възложени и разноските по делото в размер на 1350 лева. В касационната жалба решението се оспорва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът ЕТ "Ми Ан Де - Люба Иванова" гр. Хасково, чрез пълномощника си адв. Филипова, в съдебно заседание, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Пловдив Люба Христова Иванова, в качеството си на ЕТ "Ми Ан Де - Люба Иванова" гр. Хасково е оспорила РА № 261305477 от 17 февруари 2014 г., потвърден с решение № 470 от 16 май 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, досежно определени данъчни задължения на ЕТ "Ми Ан Де - Люба Иванова" както следва: по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2010 г. в размер на 5799,60 лева и лихва 1668,64 лева; вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2010 г. в размер на 2408,10 лева и лихва 1209,16 лева, вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване - универсален пенсионен фонд (ДЗПО-УПФ) за 2010 г. в размер на 1094,59 лева и лихва 537,67 лева и вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2010 г. в размер на 1751,35 лева и лихва 534,21 лева. РА е потвърден с решение № 470 от 16 май 2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив. Съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, поради което го е отменил и е осъдил Дирекция "ОДОП" - Пловдив да заплати на ЕТ "Ми Ан Де - Люба Иванова" гр. Хасково разноските по делото в размер на 1350 лева. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Такава е и фактическата констатация за признати за приход парични заеми получени от фирми-кредитори регистрирани в Дубай и от Стана Костадинова Канева - баба на жалбоподателката. Съдът се е съобразил със законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, че в случаите на извършена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. При условията на пълно насрещно доказване на твърдените от ревизираното лице факти и обстоятелства въз основа на разпитаните в съдебното производство свидетели обосновано е прието, че ревизираното лице е получило посочените заеми и към 31 декември 2010 г. е разполагало със сумата от 62993.10 лева, поради което получените доходи от ревизираното лице съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за установяване на данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. По отношение на отменените данъчни задължения за здравноосигурителни вноски за отчетния период: Съгласно чл. 124а от ДОПК разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл. 122 от ДОПК цели установяване на размер на данъчна основа за облагане на данъчнозадължено лице, който размер да е максимално близък до този, който би бил определен при правомерно развитие на данъчните производства. Тази разпоредба е материалноправна, тъй като сочи основанията и предпоставките, при които се прилага специалния ред за установяване на данъчната основа. Върху така определената данъчна основа се определя и размера на дължимия данък, установен с приложимия за съответния данък материален закон. Разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, макар и процесуална, въздейства и върху материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък, поради което прилагането й с обратна сила спрямо материалноправните разпоредби за дължимостта и размера на съответния данък е недопустимо. С оглед горното, като е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен, административният съд е постановил правилно решение, което ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответника в касационното производство следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат. Представени са доказателства за това - списък с разноски с приложен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатен хонорар в размер на 750 лева. Възражение за прекомерност на размера на хонорара не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,