Определение № 3419 от 03.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 872/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 11193/13.06.2025 г., подадена от П. И. И. и С. И. И. - чрез адв. М. М., с която се иска допълване на постановеното по делото определение № 1598 от 27.05.2025 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 746.75 лв. с ДДС за осъщественото от адв. М. безплатно процесуално представителство на П. И. и С. И. в производството пред Върховния касационен съд. В молбата се поддържа, че искане за присъждане на възнаграждението е направено своевременно с отговора на касационната жалба и че макар по делото да не е представен договор за правна защита и съдействие за производството пред касационната инстанция, уговарянето на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) е доказано с представени пред инстанциите по същество договори между молителите и адв. М.. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника по молбата CARDIF Assurances VIE, France, чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, представлявано от адв. С. В.. В отговора е изразено становище, че молбата е недопустима, тъй като изхожда от ищците, а не от процесуалния им представител адвокат, който има право да претендира адвокатско възнаграждение в случаите по чл.38 ЗА, и че същата е неоснователна по същество поради липса на своевременно заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение и на представени доказателства за уговорено процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от лица, които имат качеството на страни в производството по т. д. № 872/2025 г., и е допустима. Възражението на ответника за недопустимост на молбата е неоснователно, тъй като молбата изхожда от процесуалния представител на молителите - адв. М. М., в чиято полза се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в случай, че са налице предпоставки за неговото присъждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1 ЗА, съдът следва да е сезиран своевременно с искане за осъждане на страната, която дължи разноски с оглед изхода на делото, да заплати възнаграждението на процесуалния представител - адвокат на страната, която има право на разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК. Според константната практика на ВКС, в т. ч. и цитираната в молбата по чл.248 ГПК, съдът присъжда възнаграждение, когато установи, че такова е уговорено на съответното основание по ал.1 на чл.38 ЗА и че е предоставена дължимата правна защита и съдействие; Уговарянето на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1 ЗА може да бъде доказано с писмен договор между страната и процесуалния представител - адвокат или по друг начин, разкриващ постигането на съгласие между страната и адвоката за предоставяне на безплатна (по смисъла на чл.38, ал.1 ЗА) защита и съдействие по конкретно дело. В постъпилия по делото отговор на касационна жалба, подаден от П. И. и С. И. чрез адв. М. М., не се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. М. и няма твърдения за уговорено на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА безплатно процесуално представителство пред Върховния касационен съд от страна на адв. М.. С отговора е поискано само присъждане на разноски (каквито не се установява да са извършени от молителите П. И. и С. И.), които са подчинени на друг правен режим - чл.78 ГПК, и се дължат на страната, а не на процесуалния й представител. В молбата по чл.248 ГПК е направено изрично изявление, че с отговора не е представен договор за правна защита и съдействие при условията на чл.38, ал.1 ЗА за производството пред Върховния касационен съд. Във връзка с това изявление следва да се отбележи, че в самия отговор не е описан като приложение договор за правна защита и съдействие и/или друг документ, доказващ постигнато съгласие между адв. М. и доверителите му за безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в касационното производство. Препращането в молбата към представените пред инстанциите по същество договори за правна защита и съдействие е неуместно, доколкото тези договори са сключени за целите на производствата пред съответната инстанция и не обхващат процесуалното представителство на молителите пред Върховния касационен съд. Поради отсъствие на изрично заявено в отговора искане от адв. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение, както и на доказателства за уговорено безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, с определението от 27.05.2025 г. настоящият състав на ВКС не е присъдил на адв. М. възнаграждение за производството по чл.288 ГПК. По същите причини поисканото за пръв път с молбата по чл.248 ГПК адвокатско възнаграждение не би могло да бъде присъдено и по реда на чл.248 ГПК, поради което молбата за допълване на определението следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,