Определение № 3458 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2025 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Делото е образувано по жалба на С. Т. С., лично и в качеството си на представител на „Автолегион“ ООД и на Сдружение „Българска Автоинструкторска колегия“, К. И. И. и Д. Д. С.. Жалбата е подадена чрез процесуалните представители адв. М. Екимджиев и адв. К. Бончева. Претендира се цялостна отмяна на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. (Наредбата), или алтернатвно – отмяна на определени текстове от Наредбата, посочени изрично в т. 55 и т. 60 от жалбата, т.е. оспорването е в хипотезата на чл. 185, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 АПК. С определение от 27.01.2026г. по настоящото дело жалбата е оставена без движение като е дадена възможност на жалбоподателите в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с препис за ответната страна - да обосноват правния си интерес от подаване на жалбата като сочи и представят доказателства за конкретни факти и обстоятелства за засягане или реално определяемо възможно засягане на техни права и законни интереси, или за породените задължения от действието на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. В уточнение от 18.02.2026г. пълномощниците на жалбоподателите поддържат наличието на правен интерес за жалбоподателите, както от оспорване на изрично посочените отделни разпоредби от наредбата по т.55 и т.60 от жалбата, така и от оспорване на наредбата в нейната цялост като се твърди, че незаконосъобразността на множество структуроопределящи текстове от наредбата я лишават от цялост, структурно единство и взаимна връзка между разпоредбите, свързани с информационна система / „И.С.“ в жалбата/. Правният интерес на жалбоподателите се обосновава с качеството на физическите лица като инструктори и ръководители на учебна дейност по подготовка на водачи на МПС, както и на съдружници в „автошколи“. Правният интерес на юридическите лица са обосновава с предмета им на дейност, свързан с обучението на водачи на МПС и защита на професионалните права и интереси на автоинструкторите. Конкретно изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност са относно въведените с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение - ДВ бр.77/2024г. на Наредба № 37 от 02.08.2002г. – относно текстовете, уреждащи създаване, прилагане и поддържане на информационна система, обслужваща дейността по обучението и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и проверочните изпити /т.55 от жалбата/, както и относно текстовете, въвеждащи изискването за наличие на фигурата на технически сътрудник в учебните центрове, вкл. и относно неговите функции /т.60 от жалбата/. При така установения предмет на спора, въведен с жалбата и уточнението към нея, съдът намира за недоказан правния интерес на жалбоподателите да оспорват наредбата в нейната цялост, извън наведените факти и обстоятелства за оспорване на отделни разпоредби от наредбата, така както същите са посочени като номерация по т.55 и т.60 от жалбата. Не е отстранена нередовността на жалбата, така както е установена от съда и съответно е дадена процесуална възможност за отстраняването й в определение от 27.01.2026г. по настоящото дело, указана е и последицата от неизпълнение на указанията. Оспорва се подзаконов нормативен акт в неговата цялост и евентуално - отделни разпоредби от него. Приложими са правилата на глава десета, раздел II АПК – чл.185 и сл. При субсидиарно прилагане на правилата за оспорване на индивидуални административни актове по правилото на чл.196 АПК. Съгласно чл.186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт /ПНА/ имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С определението от 27.01.2026г. на жалбоподателите е указано да обосноват правния си интерес от подаване на жалбата като сочат и представят доказателства за конкретни факти и обстоятелства за засягане или реално определяемо възможно засягане на техни права и законни интереси, или за породените задължения от действието на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. След преценка на доводите в жалбата и уточнението към нея, съдът намира, че извън изложеното относно текстовете на наредбата, уреждащи въвеждането и функционирането на информационна система, обслужваща дейността по обучението и провеждането на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и проверочните изпити, както и уредбата относно функциите на техническия сътрудник в учебните центрове, жалбоподателите не навеждат конкретни доводи за факти и обстоятелства, от които може да се направи релевантен извод, че се засягат пряко техни интереси или за тях се пораждат задължения. Обосноваването на правен интерес за оспорване на наредбата в нейната цялост само по силата на длъжност, професия, занятие, на основание предмет на дейност на юридическите лица, или на хипотетична възможност от засягане на права и интереси, не е достатъчно в тази връзка. Несъстоятелни са и доводите за невъзможност наредбата „да съществува като цялостен, структуриран и годен за практическо прилагане нормативен акт“ без текстовете, касаещи информационната система. Обратното съждение е очевидно при направеното от съда граматическо, логическо и систематично тълкуване на наредбата в цялост и разпоредбите, уреждащи действието на информационната система. Наредбата е действала и е прилагана без тези текстове от приемането си през 2002г. и до влизане в сила на измененията, въведени с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, обнародвана в ДВ бр.77/2024г. По изложените съображения жалбата, по която е образувано настоящото производство, е частично недопустима. Липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба. Налице е основанието по чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК и затова подадената жалба следва да се остави без разглеждане в частта й, в която се оспорва Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г. относно разпоредбите й извън тези по т.55 от жалбата, както и по т.60 от жалбата, с изключение на оспорената разпоредба на чл.11б от Наредбата /така както са текстовете са индивидуализирани по своята номерация и съдържание в т.55 и т.60 от жалбата/. По отношение на чл. 11б от Наредбата в съдържанието, което е понастоящем няма съществено изменение спрямо съдържанието му към момента на приключване на устните състезания по адм. Дело № 4470/2008г. по описа на ВАС, по което е постановено решение, с което се отхвърля оспорване по жалби на Г. Илинов от гр. Пазарджик, подадена в качеството му на управител на "В. 1" ЕООД гр. Пазарджик и на Съюза за обучение в автомобилния транспорт - БГ (СОАТ-БГ), представляван от П. Рангелов- председател на Управителния съвет на съюза, както и на присъединилия се към оспорването Ц. В. В. от гр. София срещу чл. 5, чл. 6, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. 8, ал. 9, т. 6, чл. 11а, чл. 11б, чл. 14, ал. 2, чл. 18. ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 19а, чл. 19б, чл. 19в, чл. 20 и чл. 25, ал. 2 от Наредба № 37 от 2 август 2002 год. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувана с министъра на образованието и науката (обн., ДВ, бр. 82 от 2002 г., изм. и доп., бр. 42 от 2004 г., изм. с Решение № 8267 от 2004 г. на ВАС на РБ - бр. 96 от 2004 г., изм. и доп., бр. 44 от 2006 г., бр. 3 от 2008 г.). Съгласно 187,ал.2 АПК последващо оспорване на ПНА на същото основание е недопустимо. Затова и на основание чл.159, т.4 във вр. с чл.186 и чл.196 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,