Определение № 10031 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8511/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. М. М., приподписана от адвокат С. Лазов, против определение № 4149/03.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1017/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) и е прекратено е производството по делото. Частният жалбоподател релевира оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът - изпълнителен директор на БАБХ, редовно уведомен за частната жалба, не представя отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество и за основателна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 1017/2023 г. на Административен съд Бургас е образувано по жалба на Г. М. против заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е бил отстранен от изпълняваната длъжност - директор на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Бургас, поради заведено срещу него дисциплинарно производство. След образуването на делото и провеждането на първото съдебно заседание на 20.09.2023 г., изпълнителният директор на БАБХ е издал заповед № РД11-2258 от 04.10.2023 г., с която отменил заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г. поради отпадане на основанието за издаването й, във връзка с решение на Дисциплинарния съвет. На основание заповед № РД11-2258 от 04.10.2023 г., Административен съд Бургас без да съобрази, че Г. М. не е дал изрично съгласие за оттегляне на акта по чл. 156, ал. 2 АПК, с постановено по делото определение № 3199/11.12.2023 г., на основание чл. 159, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане жалбата му срещу заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г., като приел, че е налице последващ влязъл в сила административен акт, с който е отменена оспорената заповед и липсва годен за оспорване административен акт. Определение № 3199/11.12.2023 г. е било отменено по жалба на Г. М. с определение № 2231 от 26.02.2024 г. по адм. дело № 1369/2024 г. на Върховния административен съд. Делото е било върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с указание да се извърши проверка за наличие на предпоставките на разпоредбата на чл. 156 АПК и конкретно дали е налице съгласие по ал. 2 от този член от страна на М. за оттеглянето на заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г., тъй като заявеното от него в хода по същество „съгласих се с това да бъде отменена“, не представлява съгласие по смисъла на посочената норма. В изпълнение указанията на горната инстанция, Административен съд Бургас е предоставил възможност на жалбоподателя М. да изрази волята си, като в проведено съдебно заседание на 15.05.2024 г. той лично е заявил, че категорично не е съгласен с оттегляне на оспорения административен акт. Изложил е и аргументите си за това, свързани с незаличаване с обратна сила на разпоредените права и задължения, неполучаване на трудово възнаграждение за период от четири месеца и несъгласие с мотивите на заповедта. Въпреки, че е приел, че изявлението на жалбоподателя сочи на допуснати процесуални нарушения в процедурата при оттегляне на оспорения административен акт след първото по делото заседание в хипотезата на чл. 156 АПК, първоинстанционният съд е намерил, че е налице валидна отмяна на заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г., поради което отново е преценил, че липсва годен предмет на оспорване и на същото основание - чл. 159, т. 1 АПК, пак е оставил без разглеждане жалбата на Г. М. против заповед № ОР-Н005 от 02.06.2023 г. и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Оттеглянето на оспорения административен акт в хода на съдебното производство е допълнение към института на отзива (уреден в чл. 91 АПК), въведено с чл. 156 АПК за да бъдат обхванати и случаите, при които административният акт не е обжалван по административен ред. Както отзивът, така и оттеглянето на административния акт в хода на съдебното производство по неговото оспорване, са правомощия на органа, издал административния акт. При образувано съдебно производство административният орган може да оттегли акта си при всяко положение на делото, но при наличие на условията на чл. 156, ал. 1 АПК - със съгласие на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен, а съгласно ал. 2 - след първото по делото заседание е необходимо и съгласие от оспорващия. Настоящият случай не може да бъде подведен под нормата на чл. 156, ал. 2 АПК. Оттеглянето на оспорения акт е направено след първото по делото, но липсва съгласие на жалбоподателя. Поради това не са налице предпоставките за да настъпят целените с оттеглянето на индивидуалния административен акт последици. Ето защо първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт като не е преценил, че оспорващият не е дал своето валидно съгласие по чл. 156, ал. 2 АПК, което налага обжалваното определение за прекратяване на производството да бъде отменено, а спорът по законосъобразността на процесната заповед да бъде разгледан по същество. По горните съображения определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По направеното искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски, съдът не дължи произнасяне, защото делото се връща на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Предвид това, че в случая не е осъществена нито една от хипотезите на чл. 143, ал. 1 и 2 АПК, които дават основание за присъждане на разноски в полза на частния жалбоподател, разноски не следва да се присъждат сега. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 236 АПК и в производството по частни жалби, когато касационният съд отмени акт на първоинстанционния съд и върне делото за продължаване на съдебното производство, той не се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. Първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, с оглед окончателния изход на спора. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение