Определение № 453 от 06.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2018 г.

Производството е с правно основание чл.309 ал.1,вр. с чл.282 ал.2 т.1 ГПК. В подадената молба за отмяна с вх.№ 4162 от 27.08.2018г.на РС Червен бряг, молителят ТП Държавно горско стопанство [населено място] е направил искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение № 147 от 6.04.2017г. по в.гр.д. № 105/2017г. на ОС Плевен, в частта за разноските, за които е издаден изпълнителен лист № 96 от 31.01.2018г. на РС Червен бряг. С разпореждане № 1568 от 6.12.3018г. е разпоредено образуване на частно производство само във връзка с искането по чл.309 ГПК, след което делото да се върне на РС Червен бряг за изпълнение на дадени указания във връзка с администриране на подадената молба за отмяна. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след преценка на материалите по делото,с оглед направеното искане, на основание чл.309 ГПК, съгласно който съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282 ал.1 т.2-6 ГПК и като взе пред вид, че в случая с влезлият в сила акт, чиято отмяна се иска е отхвърлен предявен от ТП Държавно горско стопанство [населено място] против физическо лице иск с правно основание чл.79 ЗЗД, намира направеното искане за спиране за неоснователно. Нормата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл.209 ал.1 ГПК, предоставя възможност за спиране на изпълнението на решението само досежно присъдената парична сума /поради което и се изисква размера на паричната сума за обезпечение да съответства на присъдената по осъдителното решение сума/. Съгласно ТР № 6/2014г. по т.д.№ 6/2014г. на ОСГТК на ВКС изпълнението на вземането за присъдените с решението разноски /каквото е настоящето искане/ не подлежи на спиране, тъй като произнасянето на съда по възстановяване на направени от страните разноски е подчинено на специални правила и в тази част решението има характер на определение – аргумент от чл.248 ал.3 ГПК. Предвид изложеното, Върховният касационен съд