Определение № 415 от 23.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2051/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Транскар“ ООД срещу Определение № 301/16.05.2022г., постановено по т.д. № 2125/2021г. по описа на ВКС, ТК Второ отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 26131/16.07.2021г. по т.д. № 76/21 на Варненски апелативен съд. Прави се искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което подадената от дружеството касационна жалба се допусне до разглеждане. Частната жалба е недопустима. Както изрично е посоченото и в атакуваното определение, същото не е от подлежащите на обжалване, съгласно чл.274, ал.1 ГПК, определения. Постановеното в производство по чл.288 ГПК определение реализира принципа за факултативност на касационното обжалване и спрямо този специфичен предмет законодателят не е уредил изричен процесуален ред да защита. Със същото не се осъществява инстанционен контрол по същество на материалноправен или процесуален спор, а се дава отговор на въпроса съществува ли основание за разглеждането му в касационна инстанция, уредена от ГПК в сила от 01.03.2008г. като факултативна, като е обусловено от предпоставки, за наличието на които касационният съд се произнася в производството по допускане на касационно обжалване. В този смисъл, определението по чл.288 ГПК не е елемент от процеса на движение и разглеждане на делото според правилата на съответната инстанция / така в Определение № 80 по ч.гр.д. № 30/2012г. на ІІ г.о. на ВКС, чиито мотиви настоящият състав напълно споделя/, поради което постановяването му не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение