Определение № 351 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1774/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ответника и въззиваем ЗК [фирма] против Определение № 7636 от 08.04.2015г. на СГС, ГО, ІІ-Б състав по в.гр.д.№ 13310/2014г. С него е оставена без уважение молбата на дружеството по чл.248 ГПК-за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските и осъждането на въззивника/ищец/ ЗК [фирма] да заплати на ЗК [фирма] разноски за въззивното производство-сумата 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да остави без уважение молбата, съставът на СГС е приел, че искането за присъждане на разноски за въззивното производство е направено в молба вх.№ 33930, депозирана в регистратурата на съда на 16.03.2015г., когато е проведено откритото съдебно заседание пред инстанцията, но не е била докладвана. Същевременно на поименното повикване в 11.45ч. страните не са били представлявани. Молбата е била препратена в деловодството на 18.03.2015г. и докладвана на 19.03.2015г. С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че молбата, съдържаща и искане за присъждане на разноски по представения списък е била депозирана преди започване на заседанието –преди началото му в 9.00 часа и е имало възможност да бъде докладвана за произнасяне при разглеждането на делото в 11.45часа. В писмен отговор ЗК”Л. И.” оспорва основателността на частната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок, но е неоснователна. В атакуваното определение са съобразени задължителните за всички съдилища указания по т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, че претенцията за разноски може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Същевременно жалбоподателят, който твърди, че депозирането на молбата е станало своевременно-преди приключване на съдебното заседание, проведено на 16.03.2015г. носи доказателствената тежест за установяване на този факт. Неподкрепено е твърдението му, че молбата е била депозирана в 9.00 часа-т.е преди посочения час, в който делото е поставено на разглеждане. Такива отбелязвания не се съдържат върху молбата вх.№ 33920, която е входирана само с дата на постъпване в регистратурата на СГС. Данните са само, че е предадена в деловодството на следваща дата и докладвана на състава на 19.03.2015г. Само при установяване на твърдението, че молбата е била депозирана в съда преди приключване разглеждането на делото, би било основателно становището, че страната не може да бъде санкционирана с отказ за присъждане на разноски поради несвоевременните действия /бездействието/ на администрация на съда. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.