Определение № 3801 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Областния управител на Област София срещу определение № 3388 от 02.02.2025 г., постановено по адм. д. № 9973/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 28110 от 23.12.2024 г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго по същество, с което решението по адм.д. № 9973/2024г. по описа на АССГ да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените в полза на Е. М. Г. съдебни разноски бъдат намалени с оглед фактическата и правна сложност на делото. В срока по чл. 232 от АПК ответната страна, Е. М. Г. от гр. София, депозира писмено становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила като правилно. Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – София град в производство по чл. 248 ГПК във вр. чл. 144 АПК е оставил без уважение искането на Областния управител на Област София за изменение на Решение № 28110 от 23.12.2024 г., постановено по адм.д. №9973/2024г. по описа АССГ в частта за разноските с претенция за намаляване размера на същите поради ниската фактическа и правна сложност на делото За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото, в хода на съдебното производство, молителят не е направил възражение за прекомерност на поискания от страна на жалбоподателката адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от страна на жалбоподателката искане за присъждане на съдебни разноски за производството, както и предвид липсата на възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, не са налице материалноправни основания за изменение на присъдените разноски в посока намаляването им. Обжалваното определението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм.д. № 9973/2024г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Е. М. Г. от гр. София срещу мълчаливия отказ на областния управител на Област София да се произнесе по преписка вх. № ОА23-10251/27.08.2024г. за заверка / издаване на удостоверение/ по повод молба- декларация за обстоятелствена проверка на недвижим имот. След редовно проведено по делото открито съдебно заседание, в което ответникът / частен жалбоподател в настоящото производство / не е направил възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение, е постановено Решение № 28110/ 23.12.2024г. по делото, с което обжалвания мълчалив отказ на областния управител е отменен като незаконосъбразен и делото му е върнато за ново произнасяне при изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение. Като последица от изхода на делото ответникът, областният управител на област София, е осъден да заплати на Е. М. Г. своевременно претендираните от нея съдебни разноски – 10 лв платена държавна такса и 1000 лв адвокатско възнаграждение, за плащането на които по делото са представени надлежни доказателства. С молбата си по чл.248 от ГПК, по повод която е постановено обжалваното в настоящото производство определение, областният управител на област София моли решението в частта му за присъдените съдебни разноски да бъде изменено, като същите бъдат намалени предвид твърдяната от него ниска степен на фактическа и правна сложност на делото. Правилно АССГ е оставил без уважение молбата по чл.248 от ГПК, мотивирайки се с обстоятелството, че молителят е следвало да направи възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК още в рамките на съдебното производство по делото и преди постановяване на съдебния акт по него, което същият не е сторил. На следващо място следва да бъде отбелязано, че така присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв всъщност съставлява минимума за подобен вид административни дела по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,