Определение № 85 от 01.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 126/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на С. В. С. срещу определение № 97 от 12.05.2021 г. по т.д. № 504/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, I т.о. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС,І т.о. е оставил без разглеждане исковата молба (с вх. № 1949/05.03.2021 г. по описа на ВКС) на С. В. С. за отмяна на арбитражното решение № 2/25.07.2020 г. на Арбитражен съд при „Българска бизнес асоциация“,гр. Пловдив, постановено по арб. дело № 2/2020 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съставът е съобразил, че нормата на чл. 48, ал. 1, изр. 1-во ЗМТА изисква спазване на тримесечен преклузивен срок при иск за отмяна на арбитражно решение, считан от деня, в който молителят е получил решението. Прието е, че в случая началният момент на срока е от 26.07.2020 г., когато ищецът С. е получил по електронен път арбитражното решение, чиято отмяна иска и съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за отмяна се счита изтекъл на 26. 11. 2020 г. Поради това, че исковата молба е просрочена като депозирана в канцеларията на ВКС на 05.03.2021 г.,, същата е приета за процесуално недопустима. Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното определение. Не оспорва изводите на предходния състав за деня на узнаване на арбитражното решение, но твърди, че пред ВКС са били депозирани две искови молби за отмяна на едно и също арбитражно решение – една от името на „С.-73“ ООД и една от името на жалбоподателя. В хронологичен ред описва процедурата по привеждане на исковите молби в съответствие с изискванията за редовност на същите, като счита, че поради техническа грешка върху молбата му е поставен нов входящ номер с нова дата, което обусловило изводите на предходния състав за неспазен срок. Частната жалба е основателна. С разпореждане от 10.03.2021 г. на Председателя на II търговско отделение на ВКС /л. 102-103 от т.д. № 504/2021/ е образувано търговско дело с шифър по чл. 47 ЗМТА по преписка в вх. № 1949/05.03.2021 г. В мотивната част на разпореждането изрично е посочено, че тази преписка първоначално е регистрирана под вх. № 9070/30.11.2020 г. Служебна справка в деловодната система на ВКС установява, че по преписка с вх. № 9070/30.11.2020 г. е образувано търговско дело № 503/2021 г. Двете търговски дела – т.д. № 503/2021 г. и прекратеното с обжалваното тук определение т.д. № 504/2021 г. – са образувани и разпределени на един и същи съдебен състав на основание т.II.14 от Вътрешни правила за образуването и случайното разпределение на делата във Върховния касационен съд. Настоящият състав е служебно запознат със съдържанието на т.д. № 503/2021 г., тъй като определение по същото е предмет на обжалване на ч.т.д. № 127/2022 г., което частно производство е разпределено на състава. На л. 64 от т.д. № 503/2021 г. е обективирано разпореждане от 01.12.2020 г. на Председателя на II търговско отделение на ВКС, с което исковите молби на „С.-73“ ЕООД и С. В. С., двете насочени срещу едно и също арбитражно решение № 2/25.07.2020 г. по арб.д. № 2/2020 г. по описа на Арбитражния съд при „Българска бизнес асоциация“, [населено място] са оставени без движение. На л. 61 и л. 62 от т.д. № 503/2021 г. се намират два пощенски плика, съответно пратки с номера RPS13300060PYH и RPS13300060PJ2, двете с пощенско клеймо 26.11.2021 г. При тези фактически данни изложените от частния жалбоподател оплаквания са основателни. Както бе посочено, с разпореждане от 10.03.2021 г. на Председателя на II търговско отделение на ВКС /л. 102-103 от т.д. № 504/2021/ е образувано търговско дело с шифър по чл. 47 ЗМТА по преписка в вх. № 1949/05.03.2021 г. с уточнението, че тази преписка първоначално е регистрирана под вх. № 9070/30.11.2020 г. С молба вх. на ВКС № 390/18.01.2021 г. /л. 64 от т.д. № 504/2021/ жалбоподателят представя товарителница от „Български пощи“ ЕАД /л. 98 от т.д. № 504/2021/. Товарителницата удостоверява, че на 26.11.2020 г. са изпратени две пратки - RPS13300060PYH и RPS13300060PJ2 – с получател ВКС. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Съгласно чл. 129, ал. 5 ГПК, приложима към производството по чл. 47 ЗМТА, поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.Следователно, исковата молба по чл. 47 ЗМТА, подадена от С. В. С. е изпратена по пощата на 26.11.2020 г., т.е. в деня на изтичане на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1, изр. 1 ЗМТА и същата не е просрочена. Независимо от правилността на изводите по отношение на необходимостта исковата молба да бъде подадена в тримесечния преклузивен срок и принципно правилния извод за началния момент, от който в случая е текъл този срок, то определението следва да бъде отменено, поради изясняването на факти, извън тези посочени пред предходния състав. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение