Определение № 4247 от 27.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба вх.№ 10159 от 18.05.2026 г., подадена от И. Т. П. срещу Разпореждане № 88 от 17.04.2026 г. по к.гр.д.№ 768/2025 г. по описа на ВКС, І г.о., трети състав. Подаден е отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от И. Д. Д. и А. Б. Д. (малолетна, действаща чрез майка си И. Д. Д.) чрез адвокат С. И. от САК. Поддържат, че жалбата е неоснователна по същество. За да са произнесе по сезиращата частна жалба, съставът на ВКС, ІІ г.о. приема следното: С Определение № 149 от 14.01.2026 г., постановено по к.гр.д.№ 768/2025 г. по описа на ВКС, І г.о., трети състав съдът се е произнесъл по реда на чл. 288 ГПК, като не е допуснал касационно обжалване на въззивно Решение № 160 от 16.02.2024 г. по в.гр.д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд-София по касационната жалба, подадена от А. Г. М.. Със същото Определение № 149 от 14.01.2026 г. е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от И. Т. П. срещу въззивното решение на САС. Предходният състав на ВКС е изложил, че с първоинстанционното Решение № 262144 от 28.06.2022 г. по гр.д.№ 248/2019 г. на СГС е уважен иск по чл. 108 ЗС против двамата ответници А. Г. М. и И. Т. П.; въззивна жалба са подали и двамата ответници, но въззивната жалба, подадена от И. Т. П. е върната с влязло в сила определение. И. Т. П. не се е присъединил към въззивната жалба, подадена от А. М. и решението на първата инстанция е влязло в сила по отношение на него. Двамата ответници не са необходими другари (М. е била страна по предварителен договор, а П. е бил неин пълномощник при сключването му). Въззивното решение не е постановено по отношение на него, а само е установено, че е влязло в сила. Затова И. Т. П. няма право да обжалва възивното решение и подадената от него касационна жалба е недопустима, поради което е оставена без разглеждане. С последващо постановеното и сега обжалвано Разпореждане № 88 от 17.04.2026 г. по к.гр.д.№ 768/2025 г. по описа на ВКС, І г.о., трети състав е изложено, че по делото е постъпила частна жалба вх.№ 6537 от 30.03.2026 г., подадена от И. Т. П. срещу Определение № 149 от 14.01.2026 г., в частта, с което е оставена без разглеждане като недопустима, подадената от И. Т. П. касационна жалба против въззивно Решение № 160 от 16.02.2024 г. по гр.д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд – София. Съобщение за обжалваното определение е изпратено на И. Т. П. чрез пълномощника му адвокат Н. К. Д.. Същият е редовно упълномощен от П. с пълномощно на л. 13 от делото пред ВКС. Адвокат Д. е отказал да получи препис от определението с мотив, че не е пълномощник и се е подписал. Отказът е оформен от длъжностното лице-призовкар с име и подпис с дата 18.02.2026 г. С Разпореждане от 18.03.2026 г. е прието, че на основание чл. 51, ал. 2 ГПК съобщението се счита редовно връчено. Отказът на упълномощеният адвокат да получи съобщението с препис от разпореждането не засяга редовността на връчването – чл. 51, ал. 2, изр. 3 ГПК. По делото не е постъпвало оттегляне на пълномощното или отказ от представителство. Същевременно съдът не е длъжен да изпрати съобщение и лично на страната, когато тя има пълномощник по делото – чл. 39, ал. 1 ГПК. Едноседмичният срок за подаване на частна жалба против Определение № 149 от 14.01.2026 г. е изтекъл на 25.02.2026 г., поради което подадената на 30.03.2026 г. от И. Т. П. частна жалба е преценена като просрочена и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК е върната. Обжалваното Разпореждане № 88 от 17.04.2026 г. по к.гр.д.№ 768/2025 г. по описа на ВКС, І г.о., трети състав е законосъобразно. Настоящият състав на ВКС констатира, че И. Т. П. е упълномощил адвокат Н. К. Д. (вписан в регистрите на адвокатурата, АК – Д., с посочен адрес на практиката в [населено място]) да го представлява пред ВКС по касационната жалба срещу въззивно Решение № 160 от 16.02.2024 г. по в.гр.д.№ 2383/2023 г. на Апелативен съд – София (л. 13). Съобщението за Определение № 149 от 14.01.2026 г. по к.гр.д.№ 768/2025 г. на ВКС, І г.о. (л. 51 и 52) е изпратено по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК за връчване на И. Т. П. чрез адвокат Н. Д. на 15.01.2026 г. и е върнато по делото с надлежно удостоверен от връчителя отказ на адвокат Д. по съображения, че няма пълномощно по делото. При отсъствие на разпореждане на съдията-докладчик, деловодителят на състава е изпратил ново съобщение за Определение № 149 от 14.01.2026 г. на личния адрес на И. Т. П. на 23.02.2026 г., което е връчено на 23.03.2026 г. (л. 52-а и 52-б). Във връзка с постъпила по делото молба вх.№ 5487 от 17.03.2026 г. от адвокат С. И. за ищците, с Разпореждане от 18.03.2026 г. (л. 54) съдът е приел, че И. Т. П. е редовно уведомен за Определение № 149 от 14.01.2026 г. поради отказ на пълномощника му. Настоящият състав на ВКС приема, че констатацията за редовността на връчването на И. Т. П. чрез адвокат Н. Д. е в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК, доколкото по делото липсва депозирано оттегляне на пълномощното, дадено от И. Т. П. на адвокат Н. Д., или отказ от пълномощие. Преди уведомление за оттегляне или отказ да достигне до съда не е налице основание да се счита, че представителната власт е прекратена, поради което и законът изрично разпорежда, че отказът на адвоката да получи съобщението на своя доверител не засяга редовността на връчването. Това правило стриктно е приложено от предходния състав на ВКС при постановяването на разпореждането от 18.03.2026 г., с което е прието, че отказът на адвокат Н. Д. да приеме съобщението за Определение № 149 от 14.01.2026 г. обосновава приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК с произтичащия от това извод, че считано от 18.02.2026 г. е поставено началото на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК за обжалването на Определение № 149 от 14.01.2026 г. Правилно е приетото с обжалваното разпореждане, че срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК е изтекъл на 25.02.2026 г. - сряда, присъствен ден, поради което частната жалба, подадена на 30.03.2026 г. правилно е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. За формирането на последния извод е ирелевантно изпратеното без наличието на разпореждане на съдията-докладчик ново съобщение за Определение № 149 от 14.01.2026 г. на личния адрес на И. Т. П. на 23.02.2026 г., респ. връчването на това съобщение на 23.03.2026 г. Това е така, защото съгласно чл. 45, изр. 2 вр.чл. 39, ал. 1 ГПК съдът дължи да извърши връчването на пълномощника, когато такъв има по делото, като връчването на представител се смята за лично връчване. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение