Определение № 2799 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 176а, ал. 3 АПК. Образувано е по частна жалба от Д. С. К., чрез адв. Т. Цонев срещу Определение № 5582/16.12.2025 г. постановено от Административен съд (АС) - Благоевград по адм. дело № 1167/2025г. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на Д. С. К., чрез адв. Т. Цонев, за изменение на Решение № 5020 от 10.11.2025 г., постановено от АС-Благоевград по адм. дело № 1167/2025г., в частта на присъденото на адвокат Т. Цонев адвокатско възнаграждение. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и несъответствие със съдебната практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което уважи молбата за присъждане на сторените по делото разноски в пълния им предявен размер. Направено е искане за присъждане на разноски за заплатената държавна такса в настоящото производство. Частният жалбоподател се представлява от адв. Т. Цонев. Ответната страна „Изи Финанс“ ЕООД в писмен отговор излага съображения за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определението. Моли за потвърждаване на Определение № 5582/16.12.2025г. постановено от АС - Благоевград адм. дело № 1167/2025г. Ответникът се представлява от юрк. Драганчева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1167/2025г. по описа на АС – Благоевград е образувано по жалба на Д. С. К. от гр. Петрич срещу изричен отказ от 24.06.2025г. на „Изи Финанс” ЕООД – гр. София за достъп до лични данни. С Решение № 5020/10.11.2025г. на АС – Благоевград по адм. дело № 1167/2025г. е отменен отказът на „Изи Финанс” ЕООД да предостави на Д. К., по заявление от 23.05.2025г., копия от документи, съдържащи личните й данни, обработвани по повод сключени договори за предоставяне на кредит. Със същото съдебно решение дружеството – ответник е осъдено да заплати на адв. Т. Цонев сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според мотивите към съдебното решение този размер адвокатското възнаграждение съответства на обема оказана правна помощ, обоснован от липсата на усложнено доказване и от неособената правна сложност на поставените с жалбата и разисквани по делото правни въпроси. Недоволен от така постановения резултат, с молба от 19.11.2025г., адв. Цонев е поискал изменение на съдебното решение в частта, в която е присъдено адвокатското възнаграждение, като същото да бъде увеличено на 1000 лева. За да отхвърли молбата по чл. 176а, ал. 1 АПК АС – Благоевград се е позовал на решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г., съгласно което съдът може да определя по-ниски размери на адвокатските възнаграждения, чийто минимум е предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При извършена преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото, АС - Благоевград е посочил, че в конкретно по делото такава не е налице. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Верни са изводите на АС – Благоевград, че по отношение на размера на адвокатското възнаграждение, включително и такова по чл. 38, ал. 1 ЗА се дължи преценка за фактическа и правна сложност на делото (съобр. ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и Решение на СЕС по дело С-438/22). Такава е направена, като противно на възраженията в частната жалба са обсъдени релевантните обстоятелствата по делото. Установено е, а и изцяло се споделя от касационния състав, че делото не се отличава с фактически спор между страните, разглеждането му е протекло в едно съдебно заседание, без лично явяване на страните и на упълномощени техни представители. В рамките на това съдебно заседание не са извършени допълнителни процесуални действия, извън приобщаване на доказателствата от административната преписка. В съдебната практика се приема, че критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото, като изброяването не е изчерпателно. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се репарират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован. С изменението на - чл. 36, ал. 3 ЗА /ДВ бр. 17 от 13.02.2026 г./ са въведени и критерии за определяне на възнаграждението: фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Новата редакция на чл. 38, ал. 2 ЗА въвежда изискване за съобразяване с чл. 36, ал. 2 и ал. 4 ЗА при определяне на разноските за адвокат. С оглед изложените съображения съдът, за да определи размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде справедливо и обосновано, следва да се ръководи от всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената от адвоката дейност. За определяне на фактическата и правна сложност на спора от значение са: обема и сложността на приложимата национална и наднационална правна уредба; обема доказателства и материали за проучване по делото, степента на сложност на регулираните обществени отношения, процесуалната активност на страните, обема формирана съдебна практика за проучване и прочие. В случая правната помощ се изразява единствено в изготвяне и подаване от процесуалния представител на жалба до съда. Липсва явяване в съдебно заседание, искания за събиране на допълнителни доказателства, ангажиране на експертизи и пр. Спорът по жалбата е бил изцяло правен и е познат на съдебната практика. Не са налице данни за извънредност и спешност на поетата от адвоката защита, като по отношение на опита и специализацията на същия съдът не следва да се произнася, доколкото в тази връзка липсват приложени доказателства. Следователно, правилен е изводът на АС – Благоевград за липса на предпоставки за изменение на Решение № 5020/10.11.2025г. на АС – Благоевград по адм. дело № 1167/2025г. в частта, в която е определена сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Цонев. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение