Определение № 3893 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2934/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. С определение № 1784 от 03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., постановено по частна касационна жалба на Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И., е допуснато касационно обжалване на въззивно определение № 870 от 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 727/2025 г. на ОС-Перник; отменено е определение № 870 от 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 727/2025 г. на ОС-Перник, както и потвърденото с него преграждащо определение № 2066 от 26.06.2025 г. по гр. д. № 2672/2024 г. на РС-Перник, и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск. Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. са подали срещу определението на ВКС частна жалба вх. № 14650 от 08.07.2026 г. /находяща се на листове № 53-58 по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС/, конкретизирана с искане вх. № 11145/28.05.2026 г. и частна жалба № 11146 от 28.05.2026 г. Жалбоподателките считат, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Изложени са подробни доводи в подкрепа на това становище. Ответниците Я. Г. П., Д. Я. П. и Т. Н. И. оспорват частната жалба. Считат, че тя е недопустима и производството по нея трябва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните: Определенията на тричленни състави на ВКС подлежат на обжалване в една много тясна хипотеза, посочена в чл.274, ал.2, изр. 2 ГПК. Това са само определенията на ВКС по чл.274, ал.1 ГПК - когато са преграждащи или в случаите, изрично посочени в закона. Определенията на Върховния касационен съд, с които в производство по чл.274, ал.3 ГПК се допуска или не се допуска касационно обжалване на въззивно определение, не попадат в приложното поле на чл.274, ал.1 ГПК и затова не подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Не подлежат на обжалване и определенията на ВКС, постановени в производство по чл.288 ГПК, с които се допуска или не се допуска касационно обжалване на въззивно решение. Тези две групи определения са окончателни. С тях ВКС не прегражда производството по делото, а се произнася по частните касационни жалби или по касационните жалби, с които е сезиран, в рамките на съответното производство. Подадените частни жалби срещу такива определения на ВКС са недопустими и подлежат на връщане поради изчерпване на реда за инстанционен контрол. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 2115 от 23.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1560/2026 г., IV г. о., определение № 116 от 3.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2574/2017 г., II г. о., определение № 206 от 1.06.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1222/2022 г., III г. о., определение № 4195 от 8.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4039/2022 г., IV г. о., определение № 694 от 17.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6784/2014 г., I г. о., определение № 494 от 17.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2114/2015 г., II т. о., определение № 302 от 11.06.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1395/2015 г., II т. о., определение № 1211 от 16.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 122/2025 г., II т. о., определение № 200 от 1.04.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 899/2015 г., I т. о., определение № 768 от 19.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1332/2023 г., II г. о. и др. По изложените съображения частната жалба на Е. А. А., Л. П. А. и Р. А. А. срещу определение № 1784 от 03.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1096/2026 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., е недопустима и следва да бъде върната. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,