Решение № 208 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2007 г.

Решение № 208 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1177/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на РУ"Социално осигуряване" гр. П. срещу решение № 342 от 05.10.2006 г. по гр. д. № 318/2006 г. на П. окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника му юрк. Т. Тодорова, претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът по жалбата Д. С. С., чрез пълномощника й адв. Д. М., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноските за настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение П. окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 2388/2003 г. на П. районен съд, с което е уважил предявените от Д. С. С. против РУ "Социално осигуряване" - П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като е признал за незаконно дисциплинарното уволнение, извършено със заповед № 00154/19.09.2003 г., и го е отменил, възстановил е ищцата на заеманата до уволнението длъжност и е осъдил ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1511,62 лв., ведно със законната лихва и 250 лв. разноски, а по сметка на съда разноски за вещи лица и държавна такса общо 540,46 лв. Въззивният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, изискваща посочване на конкретното нарушение и време на извършването му, тъй като в заповедта формулировката за допуснати от лицето дисциплинарни нарушения е обща, те не са конкретизирани по вид и време. Крайният извод за незаконност на уволнението е правилен, но по други съображения. Действително в заповедта са посочени нарушения, за които липсва описание за всяко с индивидуализиращите го белези и време на извършване. Но по отношение необработената пенсионна преписка № 4503073916 описанието на нарушението е достатъчно конкретно и за същото не може да се приеме, че е нарушено изискването на чл. 195, ал. 1 КТ. Изводът за незаконност на уволнението обаче следва да се потвърди поради неспазване от работодателя на разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ. Въззивният съд неправилно е отрекъл наличието на заболяване на ищцата по Наредба № 5, а именно исхемична болест на сърцето, като е счел, че според назначените в първата инстанция съдебно-медицински експертизи по представените на работодателя болнични листове няма такава диагноза. В болничните листове № 7* от 13.04.2001 г. и № 0* от 22.07.2003 г. в диагнозата на Д. С. е посочено заболяването исхемична болест на сърцето /ИБС/, а уточнението в първия-ангина пекторис, е относно една от формите на исхемичната болест на сърцето. В този смисъл са и заключенията на съдебно- медицинските експертизи по делото. Болничните листове не са били обжалвани от работодателя, не са отменени. Работодателят, който е разполагал с тези медицински документи, е бил длъжен да изпълни задълженията по посочените императивни разпоредби като преди уволнението вземе мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда, което в случая не е направил. Нарушението на предварителната закрила е достатъчно основание за отмяна на уволнението като незаконно, без съдът да разглежда трудовия спор по същество - чл. 344, ал. 3 КТ. Затова необсъждането на доказателствата относно дисциплинарните нарушения не обуславя неправилност на решението. Основателно е оплакването на касатора по иска за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В нарушение на разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ съдът е определил обезщетението на база брутно трудово възнаграждение за м. септември 2003 г., в който месец ищцата има отработени само 8 работни дни до уволнението, видно от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза. Съгласно първото заключение на вещото лице от 06.02.2004 г. тя е била в болничен отпуск през м. август, за м. юли има отработени 15 дни и 8 дни болничен отпуск. Последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец е за м. юни 2003 г. и е в размер на 234,26 лв. То е релевантно за определяне размера на обезщетението съобразно чл. 228, ал. 1 КТ. Обезщетението за 6 месеца е 1405,56 лв. Предвид изложеното въззивното решение в частта по третия иск следва да се отмени за разликата над 1405,56 лв. до 1511,62 лв. и искът да се отхвърли за тази разлика. При този изход на делото следва да се отмени въззивното решение и в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отношение присъдените на ищцата разноски- адвокатско възнаграждение за разликата над 244,14 лв. до 250 лв. Няма основание с оглед характера на делото, проведените няколко заседания в първата инстанция, събиране на множество доказателства- писмени, гласни, експертизи, да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно високо. Неоснователно е оплакването на касатора относно присъдената по сметка на първоинстанционния съд сума от 540,46 лв. разноски за вещи лица и държавна такса. Заплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица и следващата се държавна такса за трите иска са в значително по-голям размер от присъдените. С оглед изхода на делото дължимите на ответника по касация-ищец разноски за настоящата инстанция са 146,49 лв. адвокатско възнаграждение, а на касатора, защитаван от юрисконсулт, адвокатско възнаграждение 8,72 лв. Следователно на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 137,77 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.