Определение № 2669 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1210/2026 г.

Производството е по чл. 160 АПК, образувано по частна жалба, подадена от адвокат Н. Й. Баташки с адрес в гр. София, [жк], [адрес] против Определение № 412/13.01.2026г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2943/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата му срещу Вътрешни правила на Апелативен съд гр. Пловдив за публикуване на съдебни актове на сайта на съда, както и всички приложения към тях и прекратено производството. Поддържа, че определението е неправилно с искане за отмяната му. Ответникът, Председателят на Апелативен съд – Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на адвокат Баташки против Вътрешни правила на Апелативен съд – Пловдив за публикуване на съдебни актове на сайта на съда, както и всички приложения към тях. Поддържа доводи за нищожност на правилата със съображения, че са издадени без правно основание и от лице без материална законова компетентност. Също и противоречие с разпоредбата на чл. 64 ЗСВ и изискванията на ЗНА. Административният съд е приел, че жалбата е недопустима за разглеждане, поради което прекратил производството. Приел, че оспорените правила не са акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл. 132 АПК. Приел също така, че основанието на което са издадени правилата е чл. 64 и чл. 106 от ЗСВ, в които се уреждат правомощията на председателя на съответния съд да организира публикуването на актовете на съда на страницата на Апелативния съд в интернет при спазването на изискванията за защита на личните данни. При констатация, че правилата не са общ акт, а са издадени с оглед осъществяване на дейност по организацията на работа на съда и имат характер на вътрешнослужебен акт. При тези констатациии е оставил жалбата без разглеждане. Определението е правилно. Разпоредите на АПК дават определение на индивидуален административен акт, общ административен акт и подзаконов нормативен административен акт, административен договор, действия или бездействия, с характер на административни актове, като годен предмет на оспорване пред съда. От тези административни актове са изключени актове по чл. 2 АПК, в които се включват и вътрешноведомствените актове. Определянето на акта като административен следва от определени характеристики, извлечени от съдържанието му, съпоставени с последиците от издаването му. Така издадените правила имат характер на технически организационен акт на администрацията в съдебната власт, която организира и подпомага извършването на правораздавателната дейност, нямат характер на правораздаване и на изпълнително разпоредителна дейност, поради което не е притежават белезите на административен акт, като обект на съдебно оспорване, както правилно е приел административния съд в мотивите към обжалваното определение. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 160 АПК, Върховен административен съд шесто отделение