Определение № 118 от 28.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 458/2014 г.

Производството е по чл.247 ГПК. С молба от 27.02.2015г. ответникът по касационната жалба Д. В., гражданин на И., представляван от адв. Й. Г., е направил искане за допълване на постановеното по делото определение № 35 от 28.01.2015г., като съдът се произнесе и по отношение на разноските по делото, претендирани от него, съгласно заявеното искане, представените доказателства и формираната от съда воля за присъждането им. Молителят поддържа, че в мотивите на определението си съдът е формирал воля относно присъждане на направените в производството разноски, но определението не съдържа изричен диспозитив в този смисъл. Постъпил е отговор от касатора [фирма], с който оспорва направеното искане. Поддържа, че в предвидения в чл.248, ал.1 ГПК срок не е направено искане за допълване на постановеното определение в частта за разноски, тъй като молбата от 27.02.2015г., съдържаща такова искане, е подадена от лице без представителна власт – към този момент не е било представено пълномощно на адв. Г. за процесуално представителство пред касационната инстанция, а представеното с молба от 06.03.2015г. пълномощно не съдържа дата. Поради това моли подадената молба да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Производството по делото е образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 1978 от 31.10.2013г. по в.гр.д. № 2237/2013г. на САС. С определение № 35 от 28.01.2015г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите на определението си настоящият състав е приел, че с оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 13 136 лева, чието заплащане в брой е удостоверено в договора за правна помощ, но в диспозитива не се е произнесъл по този въпрос. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът е формирал воля по направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски за касационното производство, но не е отразил така формираната воля в диспозитива на постановения съдебен акт. Следователно е налице несъотвествие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на определението, т.е. е налице очевидна фактическа грешка. Поради това и с оглед изложените в молбата на ответника твърдения направеното от него искане следва да се квалифицира като искане по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка, а не като искане по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. Съгласно разпоредбата на 247, ал.1 ГПК допуснатите в решението очевидни фактически грешки може да бъдат поправени по инициатива на съда или по молба на страните, като упражняването на това право не е ограничено със срок. Предвид изложеното е неоснователно възражението на касатора, че направеното искане е просрочено и поради това – недопустимо. От друга страна, с молба от 06.03.2015г. е представено пълномощно на адв. Г., поради което следва да се приеме, че молбата от 27.02.2015г. е подадена от лице, разполагащо с представителна власт. По изложените съображения настоящият състав приема, че направеното искане е основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение