Определение № 3635 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2737/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. К., подадена чрез адв. Караниколов, против определение № 27 от 09.01.2025 г., постановено по адм. дело № 214/2024 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което искането му за възстановяване на срока за обжалване на заповед № 122/13.03.2024 г. на кмета на Община Ситово е оставено без уважение и на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата му срещу административния акт е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на заповедта. По тези съображения моли определението да бъде отменено и да се уважи молбата за възстановяване на срока за обжалване на административния акт. Ответникът кмет на Община Ситово в писмен отговор излага съображения за нейната неоснователност. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, съставът на Административен съд – Силистра е приел, че не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да са основание за пропускане на срока за обжалване на заповед № 122/13.03.2024 г. на кмета на община Ситово, поради което е отхвърлил искането на К. за възстановяване на срока за обжалване на административния акт. С оглед така направеното заключение, че срокът за оспорване е пропуснат, съдът е оставил без разглеждане като просрочена жалбата му срещу заповедта на кмета на Община Ситово и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на заповедта на кмета на Община Ситово по смисъла на чл. 161, ал. 1 АПК. С разпоредбата е предвиден ред и възможност за страната да поиска възстановяване на срока за оспорване, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Нормата предполага адресатът да е уведомен редовно за постановения акт, но поради особени непредвидени обстоятелства или поради поведение на администрацията, което го е въвело в заблуждение да не може да упражни правото си на обжалване в срок. В случая, както правилно е приел административният съд, посочените в текста законови предпоставки не са изпълнени. Законосъобразно е прието, че представените доказателства не водят до извод за извънредни обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано за жалбоподателя, които да са му попречили да упражни правото си на оспорване в установения в закона срок. Представените медицински документи не са свързани с конкретни обстоятелства, възпрепятстващи страната да оспори заповедта на кмета на Община Ситово в посочения в нея срок. Доказателства и твърдения за настъпването на такива именно в срока за обжалване на заповедта не са представени, поради което изводът на съда за липсата на предпоставките за възстановяване на срока за обжалване на административния акт по чл. 161, ал. 1 от АПК са законосъобразни. Неоснователността на искането за възстановяване на срока за обжалване и оставянето му без уважение от първоинстанционния съд, обосновава законосъобразността на оспореното определение и в останалата му част. Правилно съдът е приел, че жалбоподателят е уведомен лично за издадения административния акт на 13.03.2024 г., видно от отбелязването в заповедта, поради което 14-дневният срок за оспорването й е изтекъл на 27.03.2024 г., сряда, работен ден. Това прави подадената на 12.06.2024 г. жалба просрочена. С изтичането на 14-дневния преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване на заповедите за премахване на незаконен строеж се преклудира и правото на адресата за подаване на жалба. По тези съображения жалбата на К. правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима и е оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,