Определение № 9288 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на Община Варна, чрез процесуален представител, срещу Определение № 9265 от 14.07.2026г., постановено по адм. дело № 1133/2026 г. по описа на Административен съд Варна относно изменение на постановеното по дело определение за разноските. В частната жалба са изложени доводи, че определението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че разноските следва да се присъдят в размер от 102,26 евро. Ответникът по частната жалба изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 1133/2026 г. по описа на Административен съд Варна е започнало по оспорване мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по Заявление с рег. № АУ027096ВН/23.03.2026г. за обстоятелствена проверка. В хода на производството съдът е приел, че услугата е предоставена, поради което е постановил прекратително определение, което е влязло в сила. Допълнително с определение № 7687/12.06.2026г. Община Варна е осъдена да заплати на жалбоподателите сумата от общо 526.62 евро, от които 511.29 евро – адвокатско възнаграждение и 15.33 евро внесена държавна такса. С обжалваното определение съдът е констатирал, че са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 360 евро, което е под минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. Поради това е съдът е счел, че искането за изменение на определението в частта за разноските е основателно и присъденото адвокатско възнаграждение е намалено на 360 евро. Определението е правилно. Съгласно чл. 176а АПК, съдът може, по искане на страна, да измени или допълни съдебния акт само в частта за разноските. Отговорността за разноски се определя от изхода на спора, съгласно общия принцип, изведен и в чл. 143 АПК. Разноски дължи страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт или тази, която с поведението си е станала причина за завеждане на делото. По отношение размера на адвокатското възнаграждение в частната жалба се навеждат оплаквания за несъответствие между присъдения размер на съдебно-деловодните разноски и фактическата и правна сложност на делото. Вземайки предвид вида и характера на делото, значението на търсената услуга за оспорващите, извършената процесуална дейност, правната и фактическа сложност на спора, както и изхода на делото, съдът правилно е присъдил адвокатско възнаграждение в уговорения в договора за процесуална защита размер. Той е съобразен с посочените по-горе обстоятелства, като следва да се отчете и фактът, че частният жалбоподател е дал повод за образуване на съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение