Определение № 169 от 04.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1755/2011 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК. С определение №8/09.01.2012 г. по гр.д.№1755/2011 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил без разглеждане касационна жалба, подадена от “Т. – С.” – С., против въззивно решение от 25.5.2011 г. по гр.д.№8892/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІІ-А въззивен състав. С молба, вх.№1418/08.02.2012 г., подадена от адв. Н. Н. – процесуален представител на ответника по исковата молба, е поискано допълване на горепосоченото определение на ВКС, ІV г.о., като се иска присъждане на разноски за касационното производство. Твърди се, че искането е направено с отговора на касационната жалба, приложен е договор за правна защита и съдействие и е налице плащане на договорената между страната и адвоката сума. Ответникът по молбата и касационен жалбоподател не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е основателна. От съдържанието на отговора по чл.287 ГПК е видно, че се съдържа искане за разноски за касационното производство. Налице е и договор за правна защита и съдействие №0237111, сключен между ответника по касация и адв. Н. Н., от който се установява, че последният е получил възнаграждение от клиента си в размер на 400 лева. По изложените съображения молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 400 лева – деловодни разноски. Водим от горното и на основание чл.248, ал.1, предложение първо ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,