Решение № 11038 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2011 г.

Решение № 11038 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8303/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, срещу решение № 155 от 18.05.2011 г. по адм. дело № 941 по описа за 2010 г. на административния съд - Велико Търново. С него по жалба на лицето е отменен ревизионен акт № 1000796 от 24.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден частично с решение № 448 от 4.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Антон Иванов Дамянов не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Велико Търново е бил ревизионен акт № 1000796 от 24.08.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Велико Търново, потвърден частично с решение № 448 от 4.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново. Същият е издаден в производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като с него на ревизираното лице са установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за ревизираните 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като са установени задължения за данък върху дохода в размер общо на 1 066.26 лв. и лихва за забава в размер на 364.70 лв. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, а именно, че в хода на ревизията на лицето от него са изискани доказателства за получени доходи по видове за ревизирания период, за налични парични средства, за извършени разходи и придобито имущество, справки за сключени сделки, за вземания и задължения, за банкови сметки и налични средства, за източници на доходи и пр. С писмо от 22.04.2010 г. лицето е представило част от исканите му доказателства, както и е дало обяснения. За установяване на разходите на лицето органът по приходите и отправил искания за представяне на документи и обяснения и от трети лица, като са представени такива -"Е. ОН България продажби" АД, "БТК" АД, "Водоснабдяване и канализация-Йовковци" ООД, "Топлофикация" АД, "Мобилтел" АД. Също така с протокол от 22.07.2010 г. са приобщени като доказателства такива, събрани при извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, като е установено, че лицето е притежавало сметки в конкретно посочените банки "Централна кооперативна банка" АД, "Банка ДСК" АД, "Юробанк и Еф Джи България" АД. Приобщени са доказателства от община В. Търново и ОД на МВР - Велико Търново относно притежавани леки автомобили. Събрани са доказателства относно размера на трудовото възнаграждение на лицето. Административният орган е преценил, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; Направено е уведомление от 28.04.2010 г. по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Лицето е представило декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Лицето е декларирало като налични към 1.01.2004 г. суми по банкова сметка от 600.00 лв. и пари в брой 3 863.62 лв., от които 1 863.62 лв. изтеглени от банкова сметка и спестени 2 000.00 лв., доходи от трудово възнаграждение, от продажби на МПС през 2004 г. и 2007 г., както и имущество от дарение и наследство. Декларирано е налично имущество, разходи за живот, за дарение на сина му, за покупка на МПС, за застраховки, такси обучение и пр. за всички ревизирани периоди. Посочени са и сумите, внесени от съпругата му по негова банкови сметки. Административният орган е приел като начално салдо към 1.01.2004 г. сума в размер на 600.00 лв., като е налице разлика между приходите и разходите за отчетните години както следва: 2004 г. - 274.98 лв.; 2005 г. - 1 827.59 лв.; 2006 г. - 4 135.74 лв. и за 2007 г. - 6 024.94 лв. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В ревизионното производство по години е направена съпоставка между приходите и разходите на лицето по години, като за 2004 г. тя е била под облагаемия минимум, поради което не е формирано задължение. За 2005 г. разликата между приходите и разходите е в размер на 1 827.59 лв., като е определено задължение за 29.52 лв. и лихва за забава в размер на 16.85 лв. За 2006 г. тази разлика е в размер на 4 135.75 лв., като е определено задължение за данък в размер на 417.87 лв. и лихва за забава в размер на 183.85 лв. За 2007 г. тази разлика е в размер на 6 024.94 лв., като е определен данък в размер на 785.49 лв. и лихва за забава в размер на 225.51 лв. За 2008 г. няма превишаване на разходите над приходите и не е определено задължение. Освен това подробно изложение в мотивите на съдебния акт, като съдът е обсъдил и събраните пред него доказателства - гласни - разпит на свидетелката Пенка Калушкова Дамянова, съпруга на жалбоподателя и представен ревизионен акт № 1000794 от 24.08.2010 г. на това лице, влязъл в сила. По делото е изслушана и съдебно-икономическа експертиза, като съдът я е кредитирал, с изключение на приетия от експерта разход на жалбоподателя за дарение през 2006 г. в размер на 6 000.00 лв. и на извода, че върху определения от него недостиг на парични средства за 2007 г. не се дължи данък, понеже е под съответния облагаем минимум. Съдът в мотивите си изрично е посочил, че административният орган се е позовал на чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК, но доколкото физическите лице не водят счетоводство е обосновал извод за наличие на обстоятелство по т. 7 от същата разпоредба, което е видно от решението на решаващия административен орган, в което се поддържа основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът точно е отбелязал, че доходите на лицето са основно по трудови правоотношения, има такива, които са минимални от продажба на МПС през 2004 и 2007 г., както и от лихви по влогове и депозити, които са необлагаеми съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Освен това ревизираното лице е представило доказателства относно получените трудови доходи, банкови извлечения, два броя договори за продажба на МПС. Представил е доказателства и за притежавано от него имущество, като същото е декларирано, като за част от него няма такова задължение. Съдът правилно е насочил обсъждането на това основание от чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като е направил преценка за незаконосъобразност на ревизионния акт и е изложил подробни съображения като също е преценявал и съпоставял приходите и разходите за ревизираното лице през отделните ревизираните отчетни периоди. По делото няма спор относно това кои разходи и кои приходи следва да се отчитат, респ. тези от трудови възнаграждения, без осигурителните вноски, обичайните разходи за живот и издръжка, съгласно данни от НСИ и тези по справки, получени посочените по-горе търговски дружества, доставчици на ток, вода, отопление, мобилни и стационарни телефонни услуги, за издръжка на сина му и тези във връзка с придобито и отчуждено имущество. Първият спорен момент повдигнат и с касационното възражение е относно началното салдо, т. е. наличните парични средства на лицето към 1.01.2004 г., когато е започнал първия ревизиран период. Административният орган е приел, че лицето разполага само с 600.00 лв., като не е приело за доказани твърденията му, че е имал още 3 863.62 лв. в брой, от които 1 863.62 лв. са изтеглени от "ОББ" АД на 21.06.2002 г. и 2 000.00 лв., спестявания, съхранявани у него. Настоящият състав споделя изцяло доводите на съда, че фактите относно сумата от 1 863.62 лв., за която има данни, изходящи от "ОББ" АД, че е изтеглена на 21.06.2002 г., не е могло да бъде съхранявана до 1.01.2004 г., както и че лицето не е могло да притежава сума от 2 000.00 лв., са отрицателни и като такива, с оглед тежестта на доказване при оспорване, съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, очевидно не могат да бъдат доказани от ревизирания субект. Съдът правилно се е позовал и на нарушаване принципа по чл. 3 от ДОПК за обективно установяване на относимите факти и обстоятелства, след като самият не е изследвал дали ревизираното лице е могло да спести 2 000.00 лв. Възможността за това би следвало да бъде реална, след като в производството е установено, че лицето е работило по трудово правоотношение повече от 20 години преди ревизирания период. Вторият спорен момент повдигнат и с касационното възражение е относно неправилното разпределение на разходите между жалбоподателя и неговата съпруга по повод предоставеното дарение на сина им. В хода на административното производство, а и в съдебното, се установява, че на сина на ревизираното лице е предоставена сумата от 9 000.00 лв. за придобиване на жилище. Административният орган при определянето на данъчната основа е включил тази сума изцяло, като не е съобразил възражението на лицето, че тя е предоставена както следва 6 000.00 лв. от него и 3 000.00 лв. от съпругата му. Правилно административният съд е преценил, че дарената сума е с източник от т. н. "семеен бюджет", и е придобита в режим на семейна имуществена общност, поради което за ревизираното лице следва да се вземе предвид сумата от 4 500.00 лв. Изложените съображения на съда относно характера на договора за дарение на движими вещи, относно цененето на представени в ревизионното производство писмени обяснения, справки и таблици, и по повод възражението срещу ревизионния доклад са точни и настоящият съдебен състав не счита, че следва да бъдат обсъждани. Това е така, с оглед правилния извод на съда относно факта, че при преценяване на процесната сума като разход, следва да бъде отчетено обстоятелството, че това е сума, предоставена от родители на дете, като те са в брак и същата е придобита в режим на семейна имуществена общност. Фактът на предоставянето й не се оспорва по делото. Дали това обстоятелство е отчетено в проведеното ревизионно производство на съпругата на ревизираното лице, по отношение на която има влязъл в сила ревизионен акт е без правно значение за настоящото производство. Това е така защото адресат на този ревизионен акт е лице, различно от ревизираното лице и възражението е относимо към това друго и отделно производство. Не може да се обоснове неправилност на извода на съда само на това основание, още повече, че то се почива на неправилно прилагане на материалния закон. Третото възражение е насочено към погрешно според касатора формиране на паричните потоци от съда. Това възражение е неоснователно, като от една страна е неконкретизирано, като по делото не е имало спор относно приходите и разходите, които следва да се отчитат, освен посочените като оспорени, за които е произнасянето по-горе. Следва да се отчете също, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не намира правно основание за разделяне на приходите и разходите на жалбоподателя по месечни периоди, след като се касае за подоходно облагане на годишна база и съгласно чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) следващия се данък се определя съобразно годишния облагаем доход. Този извод не се променя от специалния ред, при който е извършена ревизията - чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже се касае за общите правила относно периода, за който се определя облагаемата основа и следващия се данък. Точно е също съображението на съда, че съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ, при определяне на общата годишна данъчна основа за облагане на доходите на физическите лица, се вземат предвид данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход, включително и тези от трудови възнаграждения. Същото се отнася и до включване в данъчната основа на парични средства, които по естеството си са необлагаеми според разпоредби от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Последното възражение на касатора е относно допуснато разместване на доказателствената тежест. Същото е неконкретизирано и такова нарушение настоящият съдебен състав не констатира. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,