Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г.

Решение № 317 от 1.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от З. К. Д. чрез адв. Р. К. срещу решението от 16.06.10 г. по в. гр. дело № 1142/08 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 19.02.08 г. по гр. дело № 14528/06 г. на СРС, 68 състав. С него са отхвърлени исковете, предявени от същата страна против [фирма] за заплащане на 450 лв месечно за периода от 1.01.04 г. до 3.12.2002 г. обезщетение за претърпени имуществени вреди и по 100 лв месечно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от влошаване на здравословното й състояние и от социално-икономическите промени в страната, настъпили след влизане в сила на решение по гр. дело № 1820/97 г. на СГС. С определение № 426 от 19.03.11 г. на ВКС, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроси, свързани с приложението на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД. По повдигнатите правни въпроси настоящият състав намира следното: В трайната практика на ВКС се приема, че справедливото обезщетяване, както изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, който в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Обезщетението за вредите, причинени от непозволено увреждане, може да обхваща и всички бъдещи вреди, включително пропуснатата полза доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят. В решение № 153 от 2.06.11 г. по гр. дело № 526/10 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че периодично обезщетение за следващ влизане в сила решението период се дължат до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването или изменението му. Вредите, макар и за бъдеще време, не се предполагат, а следва да бъдат установени и няма пречка това да бъде сторено, когато се касае и за увреждания, които със сигурност ще настъпят в имуществената сфера на пострадалия. Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата, някои от тях да отпаднат или да се прибавят нови, както и да се промени размера на имуществената вреда. Тези нови обстоятелства могат да послужат като основание за изменение размера на вече присъденото обезщетение. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че точната правна квалификация на предявения иск е чл. 49 ЗЗД доколкото се касае за увреждане, настъпило през 1970 г. От събраните по делото доказателства, в т. ч. съдебно-медицинска експертиза е направен извод, че не се установява наличие на ексцес, за да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗЗД. Изложени са съображения, че ищцата е с тежко здравословно състояние, което е мотивирало ТЕЛК през 1977 г. да й определи пожизнено първа група инвалидност, с придружител, но липсват доказателства за влошаване след постановяване на влязлото на 9.09.87 г. в сила решение по гр. дело № 1820/87 г. на СГС, с което й е присъдено обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, както и периодични плащания за времето от 30.06.86 г. до 30.06.2032 г. по 164 неденомирани лв ежемесечно, ведно със законната лихва. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от ищцата по делото, се поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи предявения иск. Ответникът по касация [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е основателна. В исковата молба ищцата е поддържала, че след влизане в сила на решението по гр. дело № 1820/87 г. на СГС е настъпила промяна в обстоятелствата както в размера на имуществената вреда в резултат на социално-икономическите промени, така и се е влошило здравословното й състояние вследствие първоначалното увреждане на гръбнака. Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза не е извършила сравнение между здравословното състояние на пострадалата към настоящия момент и състоянието, при което е присъдено обезщетението, поради което от заключението действително не може да се направи извод за влошаване на здравето. Съгласно т. 10 от ТР № 1 от 4.01.01 г. на ОСГК ВКС по т. гр. дело № 1/00 г. съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка за назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма - чл. 195 ГПК. Вещото лице подпомага съда, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Назначаването и формулирането на задача на експертизата може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна. В разглеждания случай на вещото лице д-р Бонев не е поставена задача да извърши съпоставка между здравословното състояние на ищцата по време на постановяване на решението и към настоящия момент и ако е налице влошаване, доколко то се намира в причинна връзка с увреждането, каквото твърдение се съдържа в исковата молба. Като не е съобразил това обстоятелство въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обосновава отмяна на решението на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. Предвид на горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.