Определение № 10542 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2017 г.

Производството е по реда на чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Застрахователна компания „Надежда“ АД (ЗК „Надежда“, Дружеството), със седалище и адрес на управление в гр. София, за изменение на Решение № 7695/08.07.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 4830/2017 г., в частта за разноските. Искателят счита, че неправилно съдът е осъдил Дружеството да заплати разноски в размер 2 574,12 евро, представляващи възнаграждение на вещо лице по прието по делото заключение на съдебна експертиза, като обосновава, че вещото лице е работило едновременно по изготвянето и на експертното заключение по адм. дело № 4173/2017 като въпросите и по двете експертизи са еднакви в частта за оценка на активите, пасивите и собствените средства, както и крайните изводи на вещото лице. Сочи, че по дело 4173/2017 вещото лице е коригирало справката си декларация и искането възнаграждение за изготвеното заключение, но по настоящото дело корекция не е извършена с оглед идентичната работа по двете дела. Иска Решение № 7695/08.07.2026 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 4830/2017 г. да бъде изменено, като се приеме, че жалбоподателят не дължи сумата от 2 574,12 евро за възнаграждение на вещото лице. Искането е подадено чрез адв. Т. Тодоров от САК. Ответникът – Комисия за Финансов надзор (КФН) в писмен отговор чрез юрисконсулти Б. Герчева и К. Слабов ангажира становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд счита искането за допустимо - подадено от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал.1 АПК. Разгледано по същество, искането на ЗК „Надежда“ е неоснователно. С Решение № 7695/08.07.2026 г, постановено по адм. дело № 4830/2017 г. Върховен административен съд (ВАС) отхвърля жалбата на ЗК „Надежда“ срещу Решение № 409-ОЗ от 10.03.2017 г. на КФН; осъжда Дружеството за разноски в полза на КФН; осъжда Дружество за разноски в полза на ВАС в размер 2 574,12 евро; осъжда Дружеството да плати глоба в размер от 102,26 евро и налага нова глоба в размер на 357,90 евро. Искането, с което е сезиран съдът се отнася до осъждането на ЗК „Надежда“ да плати на ВАС разноски по делото в размер 2 574,12 евро, представляващи платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, съгласно справка-декларация за извършена работа по експертизата и определение на съда. Искането за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, направено от жалбоподателя – ЗК „Надежда“, е уважено с протоколно определение от 24.09.2024 г. и е определен депозит в размер на 300 лева, платими от жалбоподателя. Последният е внесъл определения депозит на 25.09.2024 (л. 266 от делото). След отказ на първоначалното определеното вещо лице да изготви експертизата, същото е освободено от задължение и за вещо лице с определение от 16.05.2025 г. е определен д-р А. Г. Апостолов – експерт „Оценка на финансови активи и финансови инструменти“. Заключението на вещото лице е представено на 16.09.2025 г, получено е страните по делото на 17.09.2025 г. Към заключението на експертизата е приложена справка-декларация по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал.2 от Наредба № Н-1 от 2023 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в която е вещото лице е описало, че е извършило работа от общо 141 часа, за което му се дължат 5 334,55 лева като възнаграждение. С определение от 02.10.2025 г. съдът е определил депозит за вещо лице в размер от 5 334,55 лева, като е задължил жалбоподателя да довнесе 5 034,55 лева по сметката за вещи лица на ВАС. Жалбоподателят е уведомен за задължението чрез представляващия го адвокат – А. Тонев на 20.10.2025 г. На 28.10.2025 г. в съдебно заседание след разпит на вещото лице А. Апостолов съдът е приел заключението му и е разпоредил да му се плати възнаграждение съгласно определения депозит, като в момента да му се изплати само първоначално внесената сума, поради неизпълнение на задължението за довнасяне на депозита от жалбоподателя, възложено с определението от 02.10.2025 г. Даден е допълнителен срок на жалбоподателя за довнасяне на депозита за вещо лице и страната е предупредена, че при неизпълнение ще й бъде определена глоба за неизпълнение на съдебно определение. На 20.11.2025 г. с определение на съда на ЗК „Надежда“ е наложена глоба в размер на 200 лв. за неизпълнение на съдебно разпореждане, което затруднява хода на производството (приключване на делото). На 10.12.2025 г. с разпореждане на съда (л. 413) на вещото лице е изплатен остатъка на определеното му възнаграждение в размер от 5 034,55 лева от бюджета на съда, поради неизпълнение на страна на ЗК „Надежда“ на задължението да внесе депозит за вещо лице съгласно нарочно определение на съда от 02.10.2025г. На 08.07.2026г. с решението, чието изменение в частта на разноските се иска, съдът отхвърля жалбата на ЗК „Надежда“ и осъжда същата за разноски в полза на КФН и на ВАС за платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице. Неоснователен е доводът, че тъй като настоящият искател води повече от едно дело срещу различни решения на КФН, по които има припокриване на фактите и идентичност на доказателствените искания, съответно са събрани доказателства, в случая гласни (разпит на вещото лице) със значителна степен на сходство, то това обосновава изключване на отговорността за разноски за събиране на тези доказателства по настоящото дело. В случая действително вещото лице е работило по две дела – настоящото и адм. дело № 4173/2017 г. по описа на ВАС. И по двете е допуснато, по искане на жалбоподателя, изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, с поставени от него задачи. И по двете дела за вещо лице е определен д-р А. Г. Апостолов – експерт „Оценка на финансови активи и финансови инструменти“. Същият признава в нарочна молба вх. № 20091 от 07.10.2025 г., депозирана по адм. дело № 4173/2017 г., че е налице сходство по материалите проверявани по двете дела и изводите направени по двете експертни заключения и поради техническа грешка справката-декларация, за разходвани 141 часа работа на първоначално депозираното заключение по адм. дело №4830/2017 г. е относима за него, а по адм. дело № 4173/2017 г., по което е работил впоследствие депозира коригирана декларация за 76 часа работа и съответно възнаграждение от 2 865,20лв. Последното е присъдено и платено по адм. дело №4173/2017 г. Следователно налага се извод, съдът правилно е определил възнаграждението на вещото лице по адм. дело № 4830/2017г. съгласно справка-декларация по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал.2 от Наредба № Н-1 от 2023 за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, в която е вещото лице е описало, че е извършило работа общо 141 часа, за което му се дължат 5 334,55 лева, приложена на л. 354-357 от делото. Описаната работа, обемът на проверените материали, задълбочеността и обемът на заключението по всички, поставени от жалбоподателя въпроси към експерта, съответства на определеното възнаграждение. Изготвянето на съдебната експертиза е поискано от жалбоподателя с цел да докаже твърденията си от жалбата. Уважаването на това доказателствено искане винаги води, след събиране на доказателството, до финансова тежест за страната, която го е поискала, тъй като съгласно чл. 18 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, всяко вещо лице има право на възнаграждение за извършената експертиза, както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи, което се определя от органа възложил експертизата, в случая настоящия съд, съгласно обема и сложността на поставените задачи, квалификацията на вещото лице, и други условия посочени в чл. 23 от същата Наредба, включително справка-декларация за разходването време за подготовка на заключението. С крайния съдебен акт, разноските се възлагат от съда съобразно изхода на спора на страната, чиято теза е отхвърлена като неоснователна. В случая това е ЗК „Надежда“, поради което същата е осъдена за съдебни разноски, представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, определено съгласно чл. 23 и 24 от Наредба № Н-1 от 14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и няма основание нито същото да бъде намалено, нито да бъде обявено за недължимо, каквото е искането на страната. С оглед посоченото, няма основание съдът да преразгледа направения вече извод относно дължимия размер на разноските за възнаграждение за вещо лице, поради което искането, поставило начало на настоящото производство следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 176а, ал.3 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,