Определение № 11436 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от “Даст Интерекс“ ЕООД, със седалище гр. Бургас, чрез процесуалния му представител адв. К. Кръстевич, срещу определение № 5009/03.07.2024 г., постановено по адм. дело № 713/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас, 11-ти състав. По релевирани доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първоинстанционния съд. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество – за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на “Даст Интерекс“ ЕООД /обозначена като “молба“ с вх.№ 70-1095/06.03.2024 г. по регистъра на Министерство на земеделието и храните/ срещу уведомително писмо /УП/ с изх.№ 01-2600/4143/15.08.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ, фонда/ за прекратяване на договор № 202221/14.07.2022 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка “Преструктуриране и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., сключен между горепосоченото дружество и фонда, както и срещу две уведомителни писма, с изх.№№ съответно 01-2600/4143#2/25.09.2023 г. и 01-2600/4143#4/23.11.2023 г., издадени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с които са отхвърлени молбите /с вх.№№ респективно 01-2600/4143#2/28.08.2023 г. и 01-2600/4143#3/10.11.2023 г./ на “Даст Интерекс“ ЕООД за преразглеждане на решението на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на договора, обективирано в УП с изх. № 01-2600/4143/15.08.2023 г. По данни от приобщените по делото доказателства, в т.ч. три броя известия за доставяне на “Български пощи“ ЕАД, и трите УП са връчени на дружеството на посочения в договор № 202221/14.07.2022 г. негов адрес за кореспонденция в гр. Поморие, п.к. 8200, [улица], съответно на 18.08.2023 г. /УП с изх.№ 01-2600/4143/15.08.2023 г./, на 10.10.2023 г. /УП с изх.№ 01-2600/4143#2/25.09.2023 г./ и на 13.12.2023 г. /УП с изх.№ 01-2600/4143#4/23.11.2023 г./. Същият адрес в гр. Поморие е посочен от “Даст Интерекс“ ЕООД като негов адрес за контакти и в депозираната в последствие срещу трите УП жалба с вх.№ 70-1095/06.03.2024 г. по регистъра на Министерство на земеделието и храните. При тези данни, административният съд приема, че единствено първото уведомително писмо, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, е подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, но че подадената срещу него едва на 06.03.2024 г. жалба се явява просрочена, при несъмнено установеното по делото, връчване на това писмо на 18.08.2023 г. Другите две оспорени писма, издадени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, според съда не притежават белезите на индивидуален административен акт, поради което оспорването им е недопустимо поради липсата на предмет. Така мотивиран, съдът постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който оставя жалбата без разглеждане и прекратява образуваното по нея производство. Определението е правилно. Не намират фактическа опора пространните оплаквания на частния жалбоподател за нередовно връчване на първото УП за прекратяване на договора, а оттам и че при ненадлежно съобщаване срокът за обжалване на писмото изобщо не е започнал да тече и съответно подадената жалба не е просрочена. Противно на изтъкнатите в частната жалба доводи, от приобщените по делото известия за доставяне се установява, че както първото УП /за прекратяване на договора/, така и следващите две УП, са връчени на посочения в договор № 202221/14.07.2022 г. от самото дружество адрес за кореспонденция, който освен това е същият, като този, посочен за контакти в депозираната в последствие жалба срещу акта. При това, дори хипотетично да се приеме /за което по делото липсват данни/, че дружеството не е било надлежно известено за прекратяването на договора му с ДФЗ на посочената в известието за доставяне дата /18.08.2023 г./, то от съдържанието на депозираната до фонда молба с вх.№ 01-2600/4143#2/28.08.2023 г. по регистъра на ДФЗ /л.61 от делото/, се налага несъмненият извод, че към датата на подаване на тази молба /28.08.2023 г./ дружеството вече е знаело, че “с получено писмо № 01-2600/4143“ договор № 202221/14.07.2022 г. е прекратен. Но и в тази хипотеза, дори датата 28.08.2023 г. да се счете за най-късната дата, на която дружеството е узнало за УП на изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на договора, то отново подадената едва на 06.03.2024 г. жалба се явява просрочена. Само за изчерпателност и независимо, че доводи в противоположната насока не са релевирани в частната жалба, съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че споделя мотивите на първоинстанционния съд относно правните характеристики на останалите две, оспорени с жалбата, писма, издадени от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, които действително не притежават белезите на годни за съдебно оспорване индивидуални административни актове. Освен това, предвид неоспорените от частния жалбоподател данни по делото за връчването на тези писма на адреса за кореспонденция на дружеството на 10.10.2023 г. /УП с изх.№ 01-2600/4143#2/25.09.2023 г./ и съответно на 13.12.2023 г. /УП с изх.№ 01-2600/4143#4/23.11.2023 г./, подадената срещу тях жалба на 06.03.2024 г., дори при условията на чл. 140, ал. 1 АПК, също се явява просрочена. По изложените съображения, касационният съдебен състав счита, че оспореното определение, с което жалбата /с вх.№ 70-1095/06.03.2024 г. по регистъра на Министерство на земеделието и храните / е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено, е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,