Определение № 2718 от 02.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1657/2026 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№11686/21.04.2026г. на С. Л. Л. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК на влязло в сила решение №1360/21.11.2025 г. по гр.д.№820/25 г. на Софийски апелативен съд. В молбата за отмяна се поддържа, че решението на апелативния съд /влязло в сила на 07.04.2026г. с недопускането му до касационен контрол от ВКС/ противоречи на влязлото в сила на 24.04.2025г. решение №6004/04.04.2025г. по гр.д.№50495/24г. по описа на Софийски районен съд, което е постановено между същите страни, на същото основание и със същия предмет. В депозирания от ответната страна ЗК“Лев инс“АД отговор на молбата се изразява становище за нейната неоснователност. Моли за оставянето й без уважение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, след преценка на данните по делото, съобразно правомощията си по чл.307 ал.1 ГПК, констатира следното: Молбата е подадена в преклузивния тримесечен срок по чл.305 ал.1 т.4 и е внесена дължимата държавна такса, което я прави допустима. Не са направени доказателствени искания от страните. По приемането на приложените две съдебни производства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Делото следва да се докладва за насрочване. Така мотивиран, Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение