Определение № 8401 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6429/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) срещу Определение №2093 от 27.02.2024 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело № 412/2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на ГДИН срещу Решение за определяне на финансова корекция №ЛС-04-481/151 от 20.12.2023 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 г. (НФМ 2014 – 2021 г.) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че между включените от законодателя фондове в чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г. – ЗУСЕФСУ) не са средствата, предоставяни от Република Исландия, Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия в изпълнение на финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Правната рамка на НФМ е определена в чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на НФМ 2014 – 2021 г. В този смисъл е посочена съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС). Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски за внесена държавна такса. Ответникът - ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021 г. не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд приема, че бенефициерът ГДИН е дирекция в административната структура на Министерство на правосъдието, поради което и на основание чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ, доколкото бенефициерът и административният орган са в една административна структура, решението за определяне на финансова корекция не подлежи на обжалване. Определението е неправилно. Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Средствата по НФМ 2014 – 2021 г. обаче не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради което ЗУСЕФСУ и конкретно чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ не намира приложение. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд в съответствие с чл. 236 във връзка с чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение